Алергиите са все по-често срещани сред децата. Въпреки че водеща роля в тяхното развитие има генетичната предизпозиция, излагането на алергени, дразнещи агенти и инфекции също имат значение за регулиране на чувствителността на организма. Както генетичните, така и факторите на околната среда действат върху незрялата имунна система на децата.
При пациентите с атопия в детска възраст се наблюдава генетична предразположеност за синтез на антитела – имуноглобулини от клас Е – IgE срещу множество алергени, които се срещат в храната и вдишвания въздух. Последващо излагане на тези антитела води до освобобдаване на редица медиатори, които водят до незабавна реакция и късен възпалителен отговор в прицелните органи.
Атопичният дерматит, хранителните алергии, протичащи със синтез на – IgE, астмата и алергичният ринит са състояния, които често са взаимосвързани. При някои пациенти те могат да се срещат както едновременно, но също така дори едно от тях да доведе до влошаване на друго състояние. Склонността към развитие на алергичен отговор към различни алергени от храната и вдишвания въздух е генетично определена.
Проучванията са показали, че има връзка между излагането на алергени в ранна детска възраст и развитието на атопични заболявания. По време на бременност, когато плодът се развива, той е изложен на действието на Т-клетките помощници тип 2 от плацентата. При раждане функцията на имунната система на новороденото продължава да зависи от Т-лимфоцитите помощници от тип 2.
Узряването на имунната система след раждането се характеризира с преминаване към имунен отговор, осъществяващ се с участието на Т-клетките помощници от тип 1. Бавното узряване на имунната система понякога може да е предразполагащ фактор към развитие на алергии впоследствие.
Другата хипотеза за изясняване на склонността към развитие на алергии се базира на връзката между тях и инфекциите. По-високата честота на инфекции е свързана с понижен риск от развитие на алергични заболявания. Това се обяснява със значението на инфекциите за стимулиране на имунитета към развитие на имунен отговор, осъществяван с участието на Т-клетките помощници от тип 1.
През ранните етапи от развитието на децата лигавиците, покриващи множество органи. се характеризират със значителна незрялост, което увеличава риска от проникване на алергени, влияещи върху незрялата имунна система. При малките деца се наблюдава преобладаващо излагане на алергени от храната, докато при по-големите деца – излагане на инхалаторни алергени. По-голямата част от алергичните реакции към храна се опосредстват от неимунологични механизми.
Метаболитните заболявания се дължат на нарушения в усвояването и храносмилането на въглехидратите, сред които ключово значение има лактозата. Непоносимостта към лактоза води до симптоми от страна на храносмилателната система – подуване, газове, диария и болка в корема.
В други случаи хранителните алергии се свързват със синтез на антитела от клас IgE. Генетичната предразположеност, алергенният потенциал и времето на експозиция са водещи фактори, които определят кои деца с атопия ще развият хранителни алергии. Най-честите алергени при децата са млякото и яйцата. Обикновено те са самоограничаващи се и състоянието на пациентите се облекчава след няколко години и при спазване на подходящ хранителен режим.
При алергичните реакции към хранителни продукти, които протичат със синтез на антитела от клас IgE, се наблюдава отговор, протичащ обикновено в рамките на 4 часа след прием на храната, действаща като алерген. Тежестта на реакцията е различна и може да обхваща различни органи и системи. При засягане на кожата обикновено се наблюдават обриви, атопичен дерматит, уртикария и ангиоедем. От страна на дихателната система могат да се наблюдават кашлица, задух и стридор. Най-ключови са симптомите от страна на храносмилателната система – повръщане, болка в корема, гадене, диария и системни прояви, сред които анафилаксия. Това е остра алергична реакция, засягаща функцията на повече органи, която е резултат от освобождаване на медиатори от мастоцитите.
Референции:
Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020
