Лаймската болест (лаймска борелиоза) представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от спирохетата Borrelia burgdorferi Bb. Заразяването става при ухапване от кърлеж, като основен вектор (преносител) са пасищните кърлежи Ixodes scapularis, Ixodes pacificus, Ixodes persulcatus, а за Европа най-вече Ixodes ricinus.


България е ендемичен район за лаймска болест. Кърлежите са преносители, освен на тази инфекция, също така и на редица други – ерлихии, рикетсии, бабезии и вируси.


От най-съществено значение за разпространението на лаймската болест са нимфите на кърлежите, които преобладават през пролетта. Наблюдават се два пика – пролетен и още един в по-малка степен през септември.
За предаването на борелиите са необходими около 36 часа след прикрепването на кърлежа.



Някои от препоръките на Американското дружество по инфекциозни болести (Infectious Diseases Society of America IDSA), Американската академия на невролозите (American academy of Neurology AAN) и Американската колегия на ревматолозите (American College of Rheumatology ACR) в изработените гайдлайни са:


На първо място се препоръчва употребата на репеленти, при навлизане в зони с повишен риск от ухапване от кърлеж.

  • Отстраняването на кърлежа трябва да бъде своевременно, механично, с фини пинсети. Не се препоръчва прилагането на токсини или други увреждащи агенти, поради по-високият риск от предаване на инфекция ако кърлежът е заразен.
  • По отношение на диагностиката и тестването на първо място се препоръчва уточняване на вида на кърлежа. Не се препоръчва рутинно тестване на всички отстранени кърлежи, тъй като наличието на борелии, не е надеждна прогноза за риска от инфекция.
  • При асимптомните пациенти не се препоръчва рутинно тестване.
  • Антибиотична профилактика се препоръчва в първите 72 часа при възрастни и деца, с кърлеж, който е престоял повече от 36 часа преди премахването, като се има предвид че България е ендемичен район за лаймска борелиоза.
  • Профилактиката се провежда еднократна висока доза перорален доксициклин – 4,4 мг/кг (до максимална доза 200 мг), за деца.
  • При пациенти с проявена еритема мигранс диагнозата се поставя клинично. Наличието на атипични кожни лезии, налага изследване на антитела. Антибиотичната терапия се провежда в зависимост от клинчината форма.
     

Референции:

1. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
2. Инфекциозни болести за медици, доц. Радка Комитова, 2014г.;
3. Clinical Practice Guidelines by the Infectious Diseases Society of America (IDSA), American Academy of Neurology (AAN), and American College of Rheumatology (ACR): 2020 Guidelines for the Prevention, Diagnosis and Treatment of Lyme Disease Clinical Infectious Diseases, Volume 72, Issue 1, 1 January 2021, Pages e1–e48,