Повръщането е един от често срещаните симптоми при децата. То може да е изява на заболявания, засягащи храносмилателната система, но може да е и симптом на патологични състояния извън гастроинтестиналния тракт. (Към първа част от материала...)

 

Кои са често срещаните причини за повръщане в кърмаческа възраст?


 

1. Гастроезофагеален рефлукс (в първа част);

 

2. Прехранване (в първа част);

 

3. Анатомична обструкция по хода на храносмилателната система. Една от най-честите хирургични причини в кърмаческа възраст, чийто основен симптом е повръщането, е пилорната стеноза. Заболяването засяга около 0,2% от кърмачетата, като е по-често при момчетата. Често се наблюдава и фамилност. Повръщането е основен симптом, като започва обикновено след третата седмица. Преди това детето може да е имало периоди на регургитации, които постепенно да се засилват с течение на времето.

 

Клинично заболяването протича с експлозивни повръщания, „на фонтан” които настъпват скоро след нахранване. Бебето обикновено връща цялото количество приета храна, а след това е отново гладно. Повърнатите материи са с кисела миризма и нямат примеси на жлъчка. Състоянието на кърмачето бързо може да се влоши поради развиващата се дехидратация и нарушения в електролитния състав.

 

Често налице може да е индиректна хипербилирубинемия, която се преодолява след извършване на лечението. Последното е оперативно, като обикновено децата бързо се възстановяват и захранват успешно скоро след операцията. Има и някои проучвания за консервативно лечение с атропин, които са показали добър ефект в САЩ. По-редки хирургични причини за повръщане в тази възраст са малротация, инвагинация, болест на Хиршпрунг. При тях клиничната картина зависи от нивото на анатомичния стоп в храносмилателната система, като повръщането може да е основен или съпътстващ симптом.

 

NEWS_MORE_BOX

 

4. Инфекциозен гастроентерит. Това е друга често срещана причина за повръщане в кърмаческа възраст. В над 80% от случаите се касае за ротавирусен гастроентерит. Другите инфекциозни причинители се срещат по-рядко, но те трябва също да се имат предвид в диференциално-диагностичния план. Инфекциозният гастроентерит обикновено започва с многократни повръщания, съпроводени или не от повишена температура. След няколко часа до 1-2 дни се появяват и нестабилни изхождания. Те са с воднисто-кашава консистенция, като в зависимост от инфекциозния агент могат да са с патологични примеси – най-често слуз, а по-рядко – кръв.

 

Детето може бързо да се обезводни, като да се наблюдават и нарушения в кръвно-газовия и електролитен състав. Лечението е в зависимост от клиничното състояние на детето, степента на дехидратация, възрастта. В по-леките случаи се започва рехидратация през устата със специални електролитни разтвори. Кърменето трябва да продължи, като детето се препоръчва да се поставя по-често на гърда. Ако храненето е с адаптирано мляко, обикновено се препоръчва преминаване към специални лечебни формули, които не съдържат лактоза. При неуспех или при тежко общо състояние се пристъпва към интравенозна рехидратация в амбулаторни или болнични условия.

 

5. Инфекции извън храносмилателната система. Децата в неонатална и кърмаческа възраст често реагират на инфекциозните състояния по различен начин в сравнение с по-големите деца и възрастните. Особено в неонатална възраст рядко се наблюдава повишена температура. Често бебето е отпаднало, отказва да се храни, повръща. То може да е много раздразнително, да плаче неутешимо или пък да е летаргично. Състоянието изисква задължително уточняване и лечение в болнична обстановка, тъй като в някои случаи може да се касае за тежка системна инфекция – сепсис или менингит, които са много опасни особено в неонатална възраст.