Повишената температура при кърмачето под 3-месечна възраст е основателен повод за притеснения. От една страна, за родителите е особено голям стрес да видят за първи път болно детето си. От друга страна, това състояние представлява диагностично предизвикателство пред лекуващия лекар поради някои особености на малкия организъм.


Повече информация в първа част от материала


Кои лабораторни тестове идват на помощ при оценката на фебрилното кърмаче?


Все още не съществува „съвършен” лабораторен показател за диагностициране на тежкото и животозастрашаващо състояние у кърмачето, както и за проследяването на лечението. Засега се използват стандартните лабораторни изследвания – пълна кръвна картина, фактори на възпалението (С-реактивен протеин, СУЕ, по-рядко прокалцитонин и други).


Накратко за С-реактивния протеин

Този показател е широко известен сред повечето родители. Представлява острофазов белтък, т.е. той се синтезира в черния дроб по време на острата фаза на инфекцията. При изследвания с животни е установено, че той се позитивира 4-6 часа след тъканната увреда, а пикът му достига на 36-ия час. Той показва по-голяма специфичност в сравнение с промените в пълната кръвна картина и в частност с левкоцитите. Чувствителността му обаче не е толкова голяма – 77%. Това означава, че остават около 23% деца с активна инфекция, които не могат да бъдат „разпознати” при изследване на CRP.


Прокалцитонин

Това е друг острофазов протеин, които все още не е навлязъл в рутинната практика в България. Причината е отчасти и в по-високата цена на изследването. Той се позитивира 4 часа след тъканната увреда от черния дроб и моноцитите, а след 6 часа достига своя максимум. Той е с по-добра предиктивна стойност в сравнение с С-реактивния протеин и левкограмата. 


Внимание! При нормални стойности на С-реактивен протеин и прокалцитонин все още не може да се изключи опасна бактериална инфекция на 100%. Двата лабораторни показателя не могат да заменят задълбочената анамнеза и клиничния преглед. 


Как се постъпва при фебрилно кърмаче под 3-месечна възраст?

Съвременният подход изисква комбиниране на данните от снетата анамнеза, прегледа, както и лабораторните показатели. Само по този начин могат да се постигнат желаните резултати при диагностиката и оценката на фебрилното кърмаче. 


1. Анамнезата следва да включва въпроси за началото и продължителността на фебрилитета, начинът на измерване на температурата, наличие на съпътстващи симптоми (кашлица, хрема, повръщане, диария, признаци на болка – ограничено движение на крачетата, ръцете, плач при смяна на памперса и други), намален апетит, повишена раздразнителност, трудно успокояване;

  • Общо състояние на бебето – повишена сънливост, трудно събуждане;
  • Прием на медикаменти – от бебето/майката;
  • Предишни заболявания;
  • Данни за протичане на бременността;
  • Наличие на болен член от семейството или по-голям брат/сестра, който посещава детско заведение.

2. Преглед

  • Витални параметри – сърдечна дейност, честота на дишането, артериално налягане - съответстващи на възрастта;
  • Наличие на отклонения в статуса – тахипнея, диспнея, тираж, физикална находка, сърдечен ритъм, периферни пулсации, коремен статус, перисталтика и други;
  • Преглед на ушите, носа и гърлото;
  • Оглед на кожата и лигавиците за наличие на обриви, зачервявания, локални инфекции, признаци на дехидратация;
  • Наличие на активни и пасивни движения в крайниците, болки при движение, мускулна слабост и други.

3. Лаборатория

 

Минимумът от лабораторни изследвания включва пълна кръвна картина с диференциално броене, фактори на възпалението – С-реактивен протеин, евентуално урина и урокултура при съмнение за инфекция на пикочните пътища.

 

При левкоцитоза (левкоцити над 15 хиляди) и левкопения (левкоцити под 5 хиляди) се препоръчва хоспитализация и извършване на допълнителни изследвания за изключване на сериозна бактериална инфекция.

 

Евентуално може да се обмисли провеждане на микробиологични изследвания – например хемокултура или провеждане на лумбална пункция.


4. Образни изследвания

 

Видът им зависи от клиничната картина. Така например при съмнение за инфекция на пикочните пътища следва да се проведе ехография на корем, при съмнение за пневмония – рентгенография, при съмнение за остеомиелит – съоответно рентгенография на засегнатия участък, при съмнение за сърдечно засягане (например миокардит) – ехокардиография.