Повишената телесна температура на детето е едно от най-честите оплаквания, които стават причина за посещение при лекар. Тя може да е резултат от ранообразни причини, сред които водещо място заемат инфекциозните заболявания


За да функционират нормално всички органи и системи, е необходимо поддържане на определена телесна температура. Според различните източници стойностите, които се приемат за нормални, се различават, но общоприето е за нормални да се считат стойности между 36о С и 37о С, измерени аксиларно. 


Човешкият организъм има няколко механизма, чрез които поддържа нормалната телесна температура. Органите, които имат пряко значение за терморегулацията, са: мозъкът, кожата, кръвоносните съдове, мускулите.


 

Контролът на телеснта температура се извършва, както посредством някои поведенчески механизми - промяна на облеклото, промяна на температурата в помещението, преместване в друго помещение и т.н., така и чрез неволеви такива – например треперене, изпотяване, свиване или разширяване на кръвоносните съдове, промяна в кръвообращението на кожата и вътрешните органи, отделяне на ендогенни биологично активни субстанции – ензими, хормони и други. 


Какъв е механизмът?

При наличие на патологичен процес, настъпват следните промени в организма:

  • Произвеждат се биологично активни субстанции – цитокини и медиатори в отговор към навлезлите в организма чужди агенти – патогенни микроорганизми (вируси, бактерии, гъбички), паразити, медикаменти и т.н.
  • Активира се имунната система, като се стимулира производството на имунокомпетентни клетки. Те също освобождават биологично активни вещества, които имат важно значение за цялостното функциониране на имунната защита на организма, като някои от тях водят до покачване на телесната температура. 
  • Някои бактерии съдържат токсични за организма субстанции. При разрушаване на бактериите тези токсини се освобождават и водят до повишаване на телесната температура. 

Причините за повишената телесна температура са разнообразни, като на първо място това са инфекциозните заболяания. В редица друи случаи обаче може също да е налице фебрилитет, като водещ или придружаващ симптом – при прием на някои медикаменти, автоимунни заболявания, прегряване, онкологични заболявания и други. 

 

Всъщност, повишената телесна температура представлява защитна реакция на организма, посредством която той се бори с навлезлите чужди микроорганизми. От една страна, по този начин се създават неблагоприятни условия за развитието и размножаването на самите микроорганизми. Това е така, тъй като те са приспособени за живот при определени условия, най-често при температура близка до нормалната за човешкия организъм.

 

От друга страна, повишената телесна температура активира имунната защита наорганизма, посредством което към мястото на инвазията на микроорганизма се изпращат специализирани клетки и биологични субстанции. Така се възпрепятства инвазията на патогенния причинител. 


Необходимо ли е да се лекува повишената температура?

Фебрилитетът е симптом, който възниква в резултат най-често от някакво заболяване. Даването на антипиретик, който да понижи температурата няма да доведе до лечение на основното заболяване на детето. По време на фебрилитет обаче често детето е отпаднало, изпитва дискомфорт или е неспокойно и съответно даването на антипиретик ще доведе до облекчаване на тези оплаквания.

 

Затова препръката е антипиретик да се дава при температура над 38.5оС или при по-ниска температура, ако детето изпитва дискомфорт и не я понася добре. При анамнеза за фебрилен гърч при детето или родителите, антипиретик може да се даде и при по-ниска температура. Това не намалява риска от развитие на фебрилен гърч, но все пак се препоръчва за спокойствие у родителите.