Реактивният артрит (РА) представлява постинфекциозна асептична възпалителна реакция, която засяга една или няколко стави. Развива се след прекарана инфекция от β-хемолитичен стрептокок група А, чревна инфекция (Shigella, Salmonella, Yersinia, Campylobacter) или след урогенитална инфекция с Chlamydia trachomatis.

 

Патогенетични механизми за развитие


Около 75% от децата, които развиват реактивен артрит, са носители на човешкия тъканен антиген HLA B27. При тях се установява по-висока честота на остър увеит, както и други извънставни засягания.

  • Единият възможен патогенетичен механизъм е появата на кръстосана реакция поради структурното антигенно сходство на инфекциозните причинители и HLA B27.
  • Друга теория предполага, че инфекциозният агент модифицира тъканния HLA B27 антиген.
  • Възможно е реактивния артрит да бъде резултат от отлагане на имунни комплекси при прекарана инфекция.
  • Непълното елиминиране на бактерии и бактериални продукти, като ДНК, е предполагаем фактор.

Каква е клиничната картина?

Около 2-4 седмици, след прекарана инфекция, се появява висока температура и моно- или олигоартрит.

  • Класическата триада на Reiter-артрит, уретрит и конюктивит е сравнително рядко срещана при деца. По-често се засягат ставите на долни крайници. Всяка става може да бъде засеганата, като често се наблюдават дактилити (артит на интерфалангеалните стави) и дорзолатерален оток на глезена;
  • Кожни прояви - могат да включват баланит, орални лезии, еритема нодозум, кератодерма бленорагика (трудно за отдиференциране от пустулозен псориазис);
  • Системни прояви - температура, гадене, повръщане;
  • Оплакванията може да продължат седмици или месеци.

Параклинични изследвания

От самото начало на оплакванията се установява завишена възпалителна активност - ускорено СУЕ (скорост на утаяване на еритроцити), завишено ЦРП и тробоцитоза.

 

Вирусни причинители

Редица вирусни причинители се асоциират с постинфециозен артрит. Всеки от тях има специфични прояви.


Хепатит В –артрит-дерматит синдром-характеризира се с уртикарен обрив и симетричен мигриращ полиартрит.


Рубеола асоциираната артропатия се наблюдава при прекарана инфекция и изключително рядко след имунизация. Около 7 дни след появата на обрива и 10-28 дни, след поставената ваксина се появяват болки по ставите на ръцете и коленните стави. Засяга предимно млади жени.


Парвовирус В19, който причинява еритема инфекциозум може да доведе до реактивен артирит по-често при жени, отколкото при деца. Протича с артралгия, оток на стави и сутрешна скованост.


Рядко може да се наблюдава реактивен артрит в резултат на Cytomegalovirus(CMV), Varicella и Epstein-Barr инфекция.


Пострстептококов реактивен артрит (ПСРА)


Най-трудно е отдиференцирането на ПСРА от ревматична болест (РБ). И двете заболявания се появяват след прекарана инфекция със стрептококи група А. ПСРА протича като олигоартрит и засяга стави на долни крайници. Оплакванията могат да персистират с месеци. Ревматичната болест протича като мигриращ полиартрит със сравнително кратка продължителност. Двете заболявания са асоциирани с конкретни алели на HLA-DRB1, съответно ПСРА с HLA-DRB1*01, а РБ HLA-DRB1*16.


Токсичен синовит


Друга форма на постинфекциозния РА засяга предимно бедрата и се развива след прекарана респираторна инфекция. Най-често се засягат момчета от 3- до 10-годишна възраст. Наблюдава се остро начало със силна болка в бедрата с продължителност около 1 седмица. Диагнозата се потвърждава с рентгенография или ултразвуково изследване, при коието се установява разширение на вътреставното пространство. За да се изключи септичен артрит, обикновено се налага аспирация на синовиална течност, което води и до облекчение на оплакванията.

 

Какво е лечението?

В повечето случаи не се налага специфично лечение. Прилагат се нестероидни противовъзпалителни за контрол на болката и двигателните ограничения. Ако отокът или ставната болка рецидивират, се налага допълнителна оценка, за да се изключи активна инфекция. Вътреставните кортикостероидни инжекции могат да се прилагат в случаите на тежко ставно засягане, само след пълно справяне с инфекцията.
Ситемните кортикостероиди рядко се прилагат, основно при хронифициране на състоянието.


При ПСРА съвременните препоръки включват профилактика с пеницилин в продължение на поне една година.