Белите дробове са чифтен паренхимен орган. Те имат основно газообменна функция, която извършват благодарение на добре синдхронизирани сложни дихателни движения. Тялото на бебето се „учи да извършва тези движения“ още вътреутробно, докато трахеята, бронхите и алвеолите са изпълнени с амниотична течност. Хълцането има именно такава роля, то се дължи на ритмични съкращения на диафрагмата и е в основата на съзряването на дихателния център в продълговатия мозък. Това е и основната причина, за честото безспирно хълцане на кърмачето през първата годинка.


Белите дробове осъществяват процеса на газообмен, но самите дихателни движения, се извършват от дихателната мускулатура – диафрагма и междуребрени мускули.

 


Отвън белите дробове са обвити от съединителнотъканна обвивка (висцерална плевра), която плътно ги покрива заедно с гръдната стена, диафрагмата и медиастинума (париетална плевра), така се получава двуслойна обвивка. Между двата листа на плеврата се намира малко количество (0,1 – 0,2мл/кг) течност – плеврална течност, която осигурява плавното движение на листовете един спрямо друг.


При нарушаване на целостта най-често на висцералната плевра, в плевралното пространство навлиза въздух. Състоянието на натрупване на абнормна колекция въздух, между париеталната и висцералната плевра се дефинира като пневмоторакс. Това е особено опасно, спешно състояние, което може да се срещне във всички възрасти и изисква незабавна лекарска помощ!


Пневмоторакс може да настъпи в резултат на травма или спонтанно при процеси, които водят до деструкция на подлежащия белодробен парнехим.

Спонтанният пневмоторакс се разделя на:

  • Първичен – при липса на подлежащо белодробно заболяване;
  • Вторичен – като усложнение на белодробно заболяване (деструктивна пневмония, бронхектазии и др.);
  • Травматичен пневмоторакс – пенетриращи или слепи травми;
  • Ятрогенен - най-често е ятрогенен в резултат на травма на плеврата в хода на процедури, като поставяне на централен венозен катетър, интубация, при ендоскопии, апаратна вентилация(в резултат от баротравмата).

Спонтанният първичен пневмоторакс се среща с честота от 1 до 18 на 100 000 души. Основно засяга мъжкия пол, до 96% от случаите са при момчета до 30-годишна възраст (от 10 до 30 години). Обичайно се касае за астенични младежи. Докато в част от случаите се смята за идиопатичен, при други причината може да бъде инхалация на наркотични вещества, наличие на хронични заболявания, засягащи дихателна система (бронхиална астма, мукувисцидоза), в някои случаи след прекарана инфекция, наличие на хронични интерстициални белодробни заболявания и др.
 

Библиография:

1. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
2. Клинична пулмолофия в детска възраст, издателство Райков, ред. Т.Шмилев