Състоянието на натрупване на абнормна колекция въздух, между париеталната и висцералната плевра се дефинира като пневмоторакс. Това е особено опасно, спешно състояние, което може да се  срещне във всички възрасти и изисква незабавна лекарска помощ.

Какви са клиничните прояви?

Освен предразполагащи фактори, съществуват и т.нар. тригериращи фактори, те водят до рязко повишаване на вътрегръдното налягане, след което настъпва разкъсване на съществуваща була. Тригериращи фактори са кашлицата, свирене на духови инструменти, вдигане на тежести. Обичайно пневмотораксът настъпва около 1-2 дни след това.



Внезапно настъпва задух и болка. Клиничната картина зависи от обема навлязъл въздух, както и тежестта на увреждане на белодробния паренхим от подлежащото заболяване.

  • Болката е локализирана най-често в предната част на гръдния кош, като може да ирадиира към шията или гърба. Отминава спонтанно за 1-2 дни.
  • Здухът може да се появи постепенно, обичайно се наблюдава основно при физическо натоварване, като изкачване на стълби. Внезапната поява на задух е свързана с голям пневмоторакс.
  • Суха кашлица, е типична за началото на процеса. След време кашлицата става влажна.

При прегледа се установяват:

  1. Тахипнея – по-висока дихателна честота от нормалната за съответната възраст;
  2. Диспнея;
  3. Тахикардия  - увеличена сърдечна честота;
  4. Цианоза – при наличие на тотален едностранен пневмоторакс или наличие на вентилен механизъм.
  5. Двете гръдни половини не участват еднакво в дишането! Установява се хиперсонорен перкуторен тон, на засегнатата половина.

При колапс на белия дроб до 15%, при пристенен пневмоторакс, обичайно липсват симптоми.

 

Как се псотавя диагнозата?

Водеща е ролята на образните изследвания. Ако анамнезата и прегледа насочват към диагнозата пневмоторакс, то тя се потвърждава рентгенографски.
Наблюдава се свръхпрозрачност на засегнатата половина, с липса на съдов рисунък;
Изместване на медиастиналната сянка;
За по – детайлно уточняване се прилага и комопютърна томография или при плануване на хириргична интервенция.

 

Какво е лечението?

Спешно състояние представлява големият пневмоторакс, който води до тежък кардиореспираторен дистрес. Той нелага незабавно евакуиране на въздуха, с поставяне на дренираща игла между 2ро и 3то междуребрие, по медиоклавикуларната линия.
Малък пневмоторакс  до 15% от съответната гръдна стена, подлежи на наблюдение, в болнични условия, при максимално ограничени  усилия и кашлица.
Кислородотерапия – с дебит около 15L/min, 100% повишава алвеоларното парциално нялагане на кислорода, измества азотните молекули и се създава значим градиент по отношение на азот в капиляри и плеврално пространство, с което се ускорява резорбцията на плевротораксът.
Поставяне на торакален дрен – манипулацията изисква хирургична намеса. Дренът се поставя между 4-5 междуребрие по срединна аксиларна линия. Механизмът осигурява активна аспирация. Към дренаж се преминава само след изчисляване размерът на пневмотораксът.
Друг вариант е и видеоасистираната торакоскопия или торакотомия и варианти на торакотомия, при което може да се отстрани цяла була и да се приложи плевродеза – въвеждане на склерозиращи вещества(талк, тетрациклин, доксициклин и др.)

Прогноза

При 30% се наблюдава рецидив на състоянието при първичния пневмоторакс. За вторичния пневмоторакс всичко зависи от основното заболяване и прогнозата е неблагоприятна.
 

Референции:

1. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
2. Клинична пулмолофия в детска възраст, издателство Райков, ред. Т.Шмилев