Пневмонията е често възпалително заболяване в детска възраст. Това е една от най-честите причини за смъртност в ранна детска възраст, когато не е предприета антибиотична терапия. Пневмонията протича като остра възпалителна реакция в белодробния паренхим, която бързо засяга белодробния капацитет отвътре. Вследствие на това се развива остра бактериална реакция, с бактериемия в системното кръвообращение, която при отричане на лекарствена терапия може да провокира появата на сепсис. Сепсисът е изключително опасно състояние, което протича много бързо и често води до летален изход, ако не се започне лечение.


При пневмония малките деца и бебетата са особено раздразнителни, нямат апетит. Често заболяването протича с горен и долен диспептичен синдром и данни за гадене, повръщане и висока температура, достигаща септични стойности – над 38 оС. Важен белег в тези условия е, че бебетата спират да сучат, а по-големите деца спират да се хранят и са отпаднали. Загубата на тегло също така е водещ симптом, поради загубата на течности в условията на фебрилитет и недоимъчното хранене.


Кои са най-честите причинители на пневмония в детска възраст?


Според съвременното дружество по педиатрия и видни специалисти по детска пулмология, основните причинители на детска пневмония са няколко и са доста често срещани. В списъка голямо значение се отдавна на стрептококовите, стафилококовите бактерии, хемофилус инфлуенце, клебсиела, псевдомонас, микоплазми и вируси.


Стрептококовата пневмония се предизвиква в най-висок процент от бета-хемолитичния стрептокок. Най-често тази бактерия провокира появата на фарингит в първите дни от инфекцията. Обикновено при инфекцията с тази бактерия се развива и вирусна инфекция: грип, морбили, варицела, рубеола и някои други инфекции, каквито са скарлатина или пертусис.


В условията на доказана стрептококова пневмония специалистите препоръчват приложението на антибиотици от групата на пеницилините. Средство на избор е пеницилин в доза от 100 000 единици на килограм телесна маса в продължение на 24 часа.


Вторият най-чест причинител на пневмония са стафилококите. Този тип инфекция е особено специфичен, защото при нелекуване се развива деструкция на белодробния паренхим, който води до трайни увреждания при пациентите и развитие на тежка фиброза в белите дробове. Най-чест провокатор на детска пневмония от групата на стафилококите е Staphilococcus aureus – Златист стрептокок. Той продуцира специфични токсини и ензими, като хемолизини, невротоксин и коагулаза, които увреждат драстично белодробния паренхим и буквално разяждат неговата структура.


Терапията на този тип инфекция е спешна и се извършва с антибиотици за венозно приложение. Средства на избор са оксацилин, гентамицин, тубоцин, амикацин, линкомицин и роцефин.


Белодробните пневмонии, които се предизвикват от клебсиела, псевдомонас и хемофилните бактерии, често се развиват с основната диагностична картина на лобарна или огнищна пневмония. Също така инфекциите с тези бактерии могат да провокират появата на гнойни артрити, остеоартрити или ентероколит. Други симптоми са гадене, повръщане и общо неразположение.


Инфекцията с псевдомонас се развиват на базата на понижен имунитет. При деца този тип инфекция, предизвикваща белодробна пневмония, е усложнение на муковисцидоза.

NEWS_MORE_BOX

 


В терапевтичния комплекс се препоръчва приемането на антибиотици от групата на пеницилини – каквито са ампицилин, карбеницилин, цефалоспорини от втора и трета генерация като цефуроксим и цефепим, антибиотици от групата на аминогликозиди – като гентамицин и други.


Микоплазмената пневмония е сравнително рядка. Тя се предизвиква от така наречения агент на Eaton, който е бактерията Mycoplasma pneumoniae. Този тип пневмония се лекува с еритромицин.


Вирусните пневмонии са може би най-честият причинител на детска пневмония. В етиологията се отбелязва респираторният синцитиален вирус, грипния вирус – Миксовирус инфлуенце и други вируси от групата на адено- и риновирусите.


Няма специфично противовирусно лечение при този тип инфекции. Препоръчва се покой, антипиретици за овладяване на високите фебрилни състояния, противокашлични препарати, витамини и имуностимулиращи билки и лекарствени средства.


В случаите на тежка вирусна пневмония, която води до прогресираща дихателна недостатъчност, пациентите се настаняват в болнично звено, където се провеждат инхалационни мероприятия и терапия с кислород през маска или ендотрахеална тръба.