Пневмонията представлява възпаление на белодробния паренхим заради инфекциозен агент, който предизвиква защитен отговор от страна на организма и води до вторично увреждане на белия дроб.
Пневмонията се дължи на взаимодействието на патогенните причинители с организма. Когато съответния инфекциозен агент навлезе в организма започва сложна реакция от страна на имунната система, която се стреми да го отстрани. В хода на имунния отговор имунната система атакува и собствени тъкани и клетки, в които разпознава наличието на патогена. Съществуват различни определения за пневмония.
Когато се касае за пневмония, придобита от контакта с хора, лечението се определя от множество фактори. Не всяка пневмония налага болнично лечение.
Показанията за хоспитализация зависят от клиничното състояние, възрастта на пациента, социални и други фактори.
Лечение в болница се налага тогава, когато:
- Заболяването протича с умерена или тежка дихателна недостатъчност;
- На 48 час от антибиотичното лечение, все още няма добър отговор;
- Всяка пневмнония придружена от усложнения(плеврален излив, абсцец, пневматоцеле, шок и др.);
- При множествено засягане, наличие на инфилтрат на 2 и повече сегмента;
Децата са особена група пациенти, с които се подхожда с повишено внимание. Болнично лечение се налага при:
- Всички кърмачета под 2-месечна възраст;
- Децата до 3 години с лобарна пневмония;
- При установяване на тежка енцефалопатия;
- При доказана вродена инфекция при деца до 12 месеца;
- Деца с тежък фебрилно-интоксикационен синдром;
- При отказ да се приема храна и течности през устата и белези за дехидратация;
- Наличие на вродени малформации, най-вече засягащи сърдечно-съдова и дихателна система;
- Всички деца с хипотрофия 2-ра – 3-та степен, независимо от причината довела до нея;
- При наличие на подлежащо хронично заболяване на дихателна, сърдечно-съдова, отделителна система или онко-хематологично заболяване;
- Имунокомпрометирани пациенти.
