Дихателните инфекции са най-честата причина за заболеваемост в детска възраст. Водещи са вирусните респираторни инфекции, като през зимните месеци и особено по време на грипна епидемия трябва винаги да се мисли и за грипна инфекция. 


Грипът е самоограничаващо се заболяване, като в някои случаи е възможно да се развият усложнения – отстрана на дихателната, нервната, сърдечносъдовата, опорно-двигателната система.

 


Едно от най-често коментираните усложнения е пневмонията. Тя се развива около четвърти-пети ден след началото на грипната инфекция. В мнозинството от случаите са засегнати деца на възраст под 3 години, както и такива с подлежащо хронично заболяване, което показва, че те са най-застрашената група от развитие на усложнения. 


Според проучване на Lahti и съавт. пневмонията се среща като усложнение при 14% от децата с грипна инфекция. Най-честите оплакваният при тях са висока температура (обикновено над 39о С), кашлица и хрема. 

 

В някои случаи е трудно да се разграничи грипната инфекция от останалите вирусни респираторни заболявания, които протичат също с повишена честота през зимния сезон. Тук от значение са не само типичните за грипа симптоми – остро начало с повишена температура, хрма с воднист секрет и/или запушен нос, кашлица, болки в гърлото, болки в ставите и мускулите, но и анамнестичните данни за контакт с болни със същите оплаквания – в семейството, в градината, в училището.

 
Освен това разграничаването на грипната инфекция от грипната пневмония в някои случаи също е трудно. Според цитираното по-горе проучване (Lahti и съавт.) между 30 и 50% от децата с пневмония в резултат от грип нямат клинични данни, насочващи към инфекция на долните дихателни пътища – тахипнея, диспнея, аускултаторна находка. Параклиничните изследвания – пълна кръвна картина и фактори на възпалението (С-реактивен протеин) в повечето случаи с изолирана грипна пневмония без наличие на бактериална суперинфекция също са без отклонения. Насочващи към диагнозата са промените при рентгенографията на бял дроб. Затова при съмнение за пневмония като усложнение на грипа е необходимо освен параклиничните изследвания да се проведе и рентгенография на бял дроб. 

 

Промените в пълната кръвна картина - левкоцитоза, гранулоцитоза, повишени стойности на С-реактивния протеин и съответна рентгенова находка насочват към бактериална суперинфекция. Това се случва при около 20% от децата с доказана грипна инфекция. Най-често се касае за грам-положителни бактерии – S. aureus и Streptococcus pneumoniae. В някои случаи те могат да протекат много тежко, да се наложи хоспитализация и дори лечение в Интензивно отделение.

 

Диагнозата на грипната инфекция се поставя чрез вземане на смив от назофаринкса, който доказано има добра чувствителност и специфичност.

 

При съмнение за бактериална инфекция е добре да се вземе гърлен секрет или храчка, въпреки че дори посредством тези микробиологични изследвания невинаги е възможно да се установи етиологичният причинител на пневмонията.

 

В някои случаи при по-тежко протичане, може да се вземе хемокултура. Обикновено такива деца се лекуват в болнично заведение.

 

По отношение на лечението важат правилата при грипната инфекция – ако заболяването е разпознато в началото (до 48-ия час от симптомите) лечението може да започне с невраминидазни инхибитори.

 

Ако се касае за насложена бактериална инфекция, тогава трябва да се започне антибиотично лечение. Антибиотикът се подбира в зависимост от възрастта и очаквания причинител. Ако се провеждат микробиологични изследвания, терапията впоследствие може да се преоцени спрямо изолирания причинител (ако има такъв).

 

Начинът на приложение – през устата или парентерално (интравенозно) зависи най-вече от клиничното състояние на детето. Продължителността на лечение също зависи от клиничната картина, като обикновено то е най-малко 10 дни.

 

Прогнозата по принцип е добра, особено при неусложнените случаи, като детето се възстановява напълно без развитие на дългосрочни усложнения на белодробната функция.

3978