Пиелонефритът представлява остра инфекция на бъбречният паренхим, която засяга тубулите и интерстициума. Характеризира се с фебрилитет, болка в лумбална област, повръщане и други прояви на токсоинфекция. Често състоянието се комбинира с циститни прояви.


Обичайно уроинфекциите са с асцендентен характер и причинителите са част от нормалната фекалната флора. Трябва да се има предвид, че при новородените уроинфекциите обичайно достигат по хематогенен път и рядко се касае за асценраща инфекция.

Етиология


Най-често се касае за бактериална инфекция. Сред най-честите причинители са:

  • Еscherichia coli – причнинява над 90% от пиелонефитите;
  • Е.coli, b-lactamase продуцираща – все по-чест причинител;
  • Klebsiella oxytoca;
  • Proteus sp.;
  • Enterococcus faecalis and sp.;
  • Грам- положителни организми вкл. Staphylococcal sp., Streptococcus група В са редки причинители на пиелонефрит.

Съществуват редица рискови фактори, за които се счита, че имат връзка с пиелонефрита:

  • Везикоуретрален рефлукс – установява се при около 33% от децата с пиелонефрит;
  • Забавено или непълно изпразване на пикочния мехур, нарушения на уринирането - всички те водят до задръжка на урина;
  • Катетаризацията повишава риска от колонизация с патогенни на пикочния мехур и респективно може да се достигне до пиелонефрит;
  • При обрязаните момченца, честотата е малко по-ниска в сравнение с останалите;
  • Полова активност;
  • Генетични фактори.

При около 60% от децата с фебрилитет и установена уроинфекция се касае за остър пиелонефрит.

 

Клинични прояви

Могат значително да варират в зависимост от възрастта на детето. При най-малките протичането е неспецифично. Могат да се наблюдават: гадене и повръщане, хипотермия или повишенат телесна температура, отказ от храна, недобро наддаване.
При новородените се установява хипотермия и хиперкалиемия, в резултат на вторичния псевдохипералдостеронизъм.


Във възрастта от 2 месеца до 2 години симптомите са неспецифични, с температура повече от 48 часа и трудно хранене, повръщане, диария. В урината може да се наблюдава хематурия и специфична миризма.


В предучилищна възраст температура над 48 часа, в комбинация с оплаквания от коремна болка ниско в поясната област. При децата могат да се наблюдават различни смушения на уринирането (енуреза, дизурия, често уриниране или да няма никакви оплаквания).
При децата в училищна възраст симптомите са типични: температура с втрисане и болка в лумбална област. Може да съобщават и за дизурични прояви.

  • Децата изглеждат интоксикирани, в средно увредено общо състояние, фебрилни. Установява се синусова тахикардия, при нормални стойности на артериално налягане. При повишено артериално налягане, вероятно се касае за обстукция по хода на уринарния тракт. Хипотенцията се наблюдава при развитие на тежко усложние, сепсис и шок.
  • При палпация се установява коремна болка. Може да се напипа и твърда маса (при обструкция, вродени малформации, анатомични отклонения). В лумбална област децата посочват болка и/или напрежение. Ингвиналната зона се оценява за наличие на локално възпаление, вагинит, травма и др. При оценка на долни крайници трябва да се оцени тонус на мускулатурата и наличие на рефлекси. Тези отклонения може да са признак на нарушения по хода на гръбначно-мочъния стълб, които водят до неврогенен пикочен мехур.

Изследванията включват

  • Изследване на обикновена урина и урокултура;
  • Електролити в кръвна плазма;
  • Възпалителна активност и изследване на пълна кръвна картина;
  • Образни изследвания – ултразвиково изследване и рентгенография на малък таз;
  • Ядрена цистоурография;
  • Компютърнаа томография;
  • Магнитен резонанс.

Лечение

Задължително се провежда антибиотично лечение, което започва след предварително взета стерилна урина. По преценка и в зависимост от тежестта на състоянието и възрастта на детето, се преценя нуждата от хоспитализация.

Прогноза

В по-голямата част от случаите, пиелонефритът се разрешава с антибиотична терапия. При 18-24% от децата остават трайни бъбречни увреждания.

Усложнения

  • На първо място най-често се установява дехидратация;
  • Може да се развие ренален абсцес;
  • Дългосрочните нарушения включват: увреждане на бъбречния паренхим, артериална хипертония, редуцирана бъбречна функция, а при тежките случаи бъбречна недостатъчност;
     

Референции:

1. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;
2. Pediatric Pyelonephritis Clinical Presentation, Patrick B Hinfey, MD; Chief Editor: Russell W Steele, MD