Перитонзиларният абсцес представлява гнойно възпалително заболяване, засягащо тъканите между небните тонзили и мускулите на фаринкса. Абсцесът най-често се разполага в горния полюс на тонзилата, като обикновено е унилатерален (само от едната страна).

 

Развитието на заболяването е постепенно, като първоначално се развива перитонзиларен целулит, който при неправилно и ненавременно терапевтично поведение прераства в абсцес. Счита се, че има два механизма, които обясняват натрупването на гнойна колекция в рехавата съединителна тъкан над и около сливиците:


  • Повечето специалисти считат, че перитонзиларният абсцес се развива в резултат от неправилно и ненапълно излекуван бактериален тонзилит. В тези случаи често се касае за неподходящ избор на антибиотик или кратък терапевтичен курс.
  • Според друга теория това е възпалителнен процес, засягащ слюнчените жлези, разположени в тази област, който впоследствие прераства до абсцес.

Кои са най-честите причинители?

Много често се доказва смесена бактериална флора – аеробни и анаеробни бактерии. Бета-хемолитичният стрептокок от група А се изолира в 25-40% от случаите. В над 90% от децата с перитонзиларен абсцес се открива и анаеробна микрофлора. В последните години, с нарастване на антибиотичната резистентност, все по-често се изолира и метицилин-резистентен Стафилококус ауреус.

 

Кои са симптомите на перитонзиларния абсцес?

Първият признак обикновено са болките в гърлото. С напредване на заболяването и на възпалителни процес, се появяват и останалите симптоми:

  • Хиперемирани и оточни тонзили;
  • Увеличаване на шийните лимфни възли;
  • Изместване на тонзилата и околната тъкан напред и към увулата;
  • Силна болка от едната страна на врата;
  • Трудно отваряне на устата и затруднено преглъщане;
  • Висока температура и втрисания;
  • Главоболие;
  • Болки в ухото;
  • Повишено слюноотделяне;
  • Лош дъх;
  • „Падане” на гласа.

 

Нелекуван перитонзиларният абсцес може да доведе до редица тежки усложнения. Например инфекцията може да се разпространи към лицево-челюстната област и белия дроб. Съществува и риск от развитие на бактериемия и сепсис.

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата?

Извършва се подробен преглед на детето, при който лекарят оглежда внимателно гърлото, околните периферни лимфни възли, както и останалият соматичен статус. Обикновено се назначават кръвни изследвания с фактори на възпаление. Микробиологичните изследвания включват задължително изследване на гърлен секрет, а при тежко протичане и хемокултура. В някои случаи, макар и рядко, е възможно възпалителният процес да е толкова напреднал, че да доведе до ограничаване на въздушния поток през горните дихателни пътища.

 

Как се лекува перитонзиларният абсцес?

Обикновено терапевтичният подход включва дрениране на абсцеса. При него се евакуира натрупаната гнойна колекция, което води до първоначално облекчение на оплакванията. В някои случаи интервенцията е съпроводена с отстраняване и на сливиците. След това е необходимо да се изпълни един антибиотичен курс, за да се елиминира патогенната микрофлора.

 

Лечението се извършва в болнична обстановка с интравенозни антибиотици, като при подобряване на състоянието лечението продължава още известно време през устата. Необходимо е антибиотичният курс да бъде достатъчно дълъг и с правилно подбрани медикаменти, за да се избегне рецидивиране на инфекцията. Колкото по-рано е започнала терапията, толкова е по-голям шансът за по-бързо и ефективно лечение.

 

Терапевтичното поведение може да включва и интравенозна рехидратация, прием на антипиретици и противовъзпалителни лекарствени средства, постелен режим. Навременното и правилно провеждане на терапията е изключително важно за предотвратяване на тежките и животозастрашаващи усложнения.