Коремната болка, представлява един сравнително често срещан симптом в детска възраст. Когато детето е достатъчно голямо, то успява самостоятелно да посочи коремчето, като болезнено място, а дори и с точност да локализира източника. При новородените и кърмачетата, обикновено болковите усещания водят до цялостно неразположение, неспокойствие, необясним плач и типично присвиване на крачетата към коремчето.


Оплакването може да настъпи остро или да има хронично-рецидивиращ характер. Винаги представлява диагностично предизвикателство, изисква повишено внимание, адекватна оценка на състоянието и проследяване.

 


Патофизиология на коремната болка

Болката, която човек възприема, като „коремна“ може да бъде:

  • Висцерална (т.е. произхожда от коремните органи). При засягане на кухи коремни органи, преразтягането, напрежението, исхемията и възпалението стимулират висцералните болкови рецептори. Възпалението и отокът повишават чувствителността на болкови стимули. Висцералните болкови рецептори са двустранни, немиелинизирани и навлизат в гръбначния стълб на множество нива, поради което и този тип болка е по-скоро недобре локализирана;
  • Париетална (или соматична, при засягане на париеталния перитонеум). Този тип болка се появява при исхемия, възпаление или разтягане на париеталния перитонеум, предава се по миелинизирани аферентни влакна до специализирани ганглии в задните рога на гръбначен стълб. Тя обикновено е остро настъпваща, интензивна, и точно локализирана, като при промяна в позицията на тялото може да се засилва;
  • Отразената болка, притежава част от характеристиките на париеталната, но се локализира в определен дерматом, съответсващ на засегнатия вътрешен орган. Дължи се на споделени центални пътища на аферентни неврони от различни зони;

При появата на коремна болка се оценява общото състояние на детето, възрастта, както и съпътстващите оплаквания. При снемането на анамнеза се уточнява, дали болката се влияе от промяна в позицията, облекчава ли се при повръщане. Винаги трябва да се изключи травма.


Острият хирургичен корем обикновено протича с многократни повръщания и заемането на принудително положение в леглото; при гастоентерит или хранително отравяне се наблюдава диария. Наличието на кръв в изхожданията, насочва по-скоро към инфекциозен гастроентероколит. При остра чревна непроходимост има тежък запек, трудно се отделят газове. Уринарните инфекции са съпроводени с дизурични оплаквания (парене, болка при уриниране, промяна в цвета на урината). При момичетата, при генитални инфекции се наблюдава зацапване на бельото, сърбеж, дискомфорт. При диабет, освен коремна болка, се наблюдават полидипсия (повишена жажда), полиурия (често уриниране), полифагия (повишен апетит) и т.н.


Прегледът започва с оглед на корема, оценява се положението му, под или над нивото на гръден кош, респираторна подвижност, видима перисталтика, както и типичните места за херния. При палпация се търсят туморни образувания, defence musculaire, и два типични симптома на Blumberg (при натиск с ръка и последващо рязко отпускане, възниква внезапна много силна болка) и Rovsing (извършва се подобно на Blumberg, като посоката на палпация е противоположна на тази на болката). При аускултация се преценя перисталтиката - нормална, усилена, забавена до липсваща.

 

Какви изследвания се налагат?

Пълната кръвна картина, дава информация за наличието на възпалителна активност и анемия. Изследването на обикновена урина насочва към инфекции на уринарния тракт. При обзорна графия на корем, могат да се открият хидроаерични нива. Ехографията дава по-подробна информация за състоянието на коремните органи и наличието на свободно подвижна течност.

Какво е лечението?

Преди да се подходи към симптоматично лечение е важно да е уточнена етиологичната причина!

  • Етиологично лечение: може да наложи хирургична намеса при апендисит, инкарцерирана херния, дивертикулит, перитонит, инвагинация. Медикаментозно лечение се прилага при бактериален ентероколит, уроинфекции, холецистит.
  • Симптоматичното лечение включва прилагането на обезболяващи средства и спазмолитици. Приложението на спазмолитици при деца е само по лекарско предписание. От обезболяващите при коремна болка в детска възраст може да се използва Метамизол (по-известен като Аналгин, Хексалгин сол. и др.). Има обезболяващ ефект при невралгии, миалгии, дисменорея, бъбречни и жлъчни колики. Таблетната форма е подходяща за деца над 10 години, при по-малките основно се прилага като температуропонижаващо средство. Не предлагайте парацетамол под никаква форма, защото от една страна няма да повлияе оплакванията и същевременно има потенциален хепатотоксичен ефект.
  • Патогенетичното лечение включва основно приложението на препарати за намляване на киселинността на стомаха.