Дихателната недостатъчност в детска възраст е сравнително чест симптом. Изявата ѝ може да се прояви по следния начин:

  • „Шумно” дишане – най-често „свирене” в гърдите и стридор;
  • Учестено дишане;
  • Наличие на тираж – „вдлъбване” на междупрешенните пространства, епигастриума (горната част на корема) по време на вдишване;
  • Цианоза – посиняване на кожата и/или лигавиците. 

Острата дихателна недостатъчност може да се прояви във всяка възраст на детето. Най-често обаче тя е в кърмаческа и ранна детска възраст, поради факта, че гръдната стена е по-мека и съответно нестабилна. Това прави клиничната изява на дихателната недостатъчност по-драматична в сравнение с по-големите деца и възрастните.

 
Основната задача пред лекаря-педиатър, когато трябва да прегледа дете с остра дихателна недостатъчност, е да определи дали тя се дължи на заболяване на белодробната тъкан или е в резултат от обструкция в дихателните пътища, тъй като при двете състояния подходът е различен.



Обструктивни заболявания на горните дихателни пътища 

Тук влизат острият ларингит, ларинготрахеит, острият трахеит, в частност и острият трахеобронхит. Често е трудно да се определи дали заболяването засяга само ларинкса или прогресира и към трахеята и бронхите, тъй като се касае за един дихателен път. 

  • Псевдокруп – касае се за т.нар. остър стенозиращ ларинготрахеит или още субглотичен ларингит. Терминът „круп” произлиза от шотландски и означава „пресипналост”. Това, заедно с типичната „лаеща” кашлица, са основните отличителни черти на заболяването. Най-често засегнати са деца на възраст между 6 месеца и 6 години, като значително по-рядко заболяването се проявява в училишна и юношеска възраст. 

Най-честите причинители тук са вирусите, като на първо място това са парагрипните и грипните вируси. Влияние може да окажат още някои алергени, както и замърсеният въздух, мъглите, пасивното тютюнопушене. Съвсем логично и пикът на заболяването е през зимните месеци – от октомври до март. 


Друга отличителна черта на заболяването е, че то много често започва в малките часове на нощта. Обикновено детето ляга здраво вечерта или с лека хрема и през нощта се пробужда внезапно със задух, дрезгав глас и лаеща кашлица. Обяснението на това може да се търси в биологиния ритъм ден-нощ на организма и с нивото на кортизола, което нормално е най-ниско в часовете между 0 и 4 сутринта. Това позволява и разгръщане на възпалителната реакция в този часови диапазон.


Лечението на заболяването включва на първо място успокояване на детето. То много често е изключително уплашено и неспокойно поради наличния недостиг на въздух.


Страхът, плачът и неспокойствието засилват още повече задуха и обострят симптоматиката.

 

Медикаментозната терапия започва с кортикостероиди. Те могат да се приложат по различен начин – инхалаторно, мускулно, венозно, перорално. Действието им започва обикновено след около 30-60 минути (при инхалаторните е по-бързо).


Други заболявания на горните дихателни пътища, които могат да доведат до дихателна недостатъчност, са:

  • Остър епиглотит. То трябва задължително да се отдиференцира от острия ларингит. Острият епиглотит е животозастрашаващо състояние, което бързо прогресира и следва абсолютно своевременно да се разпознае. Основният причинител тук е бактериален – Хемофилус инфлуенце тип В, срещу който има ваксина в задължителния имунизационен календар. След въвеждането ѝ честотата на заболяванието, за щастие, значително намалява. Все пак то трябва да се има предвид в диференциално-диагностичен план, особено при неваксиниранидеца и такива с неясен имунен статус. 
  • Перитонзиларен и ретрофарингеален абсцес. Това са сравнително редки бактериални усложнения на заболяванията на горните дихателни пътища, но също могат да са много драматични. Характеризират се с мекотъканен оток в областта на фаринска и тонзилите, който може сериозно да затрудни дишането на детето. Разпознаването на тези заболявания е сравнително лесно, тъй като засегната област е силно оточна, болезнена, детето е с висока температура и много отпаднало.