Респираторните заболявания са на първо място по честота в детска възраст. Някои от тях имат тежко протичане и могат да завършат с редица усложнения. Един от патологичните синдроми, които съпровождат тежко протичащи респираторни инфекции е острата дихателна недостатъчност.


Дихателната недостатъчност, по определение, е нарушение в обмяната на О2 и/или СО2 между атмосферата и кръвта в белите дробове.


Острата дихателна недостатъчност е патологичен синдром, който възниква внезапно върху предварително неувредени бели дробове и води до бързо развитие на несъответствие между метаболитните нужди на организма и възможностите на дихателна система. В резултат на това се понижава парицалното налягане на кислорода (рO2) и нараства на въглеродния диоксид (рСО2).


Кой са причините за развитие на острата дихателна недостатъчност?

Освен респираторните инфекции, съществуват още редица състояния, които могат да протекат с острата дихателна недостатъчност. Най-удобно за класификация е да се разгледат според засегнатата система или орган:

 

  • При засягане на централна и периферна нервна система - епилептичен статус; остър менингоенцефалит; мозъчни образувания, малформации; хеморагичен или исхемичен инсулт; полиомиелит; синдром на Гилен-Баре; трансверзален миелит; мозъчен оток; нервно-мускулна дистрофия; травма;
  • Нарушения в предаването на сигнала между неврон и мускул - миастения; ботулизъм; тетанус; миозит;
  • Обструкция на дихателните пътища - вродени аномалии (ларинго-трахеомалация, наличие на съдов пръстен; аномалии в черепа и др.); вроден лобарен емфизем; остър епиглотит; стенозиращ ларинготрахеобронхит; круп; хипертрофия на тонзили; наличие на туморни маси в областта на шия и гръден кош; аспирация на чуждо тяло; астма; бронхиолит; алфа-1-антитрипсинов дефицит;
  • Засягане на гръдната стена и плевра - плеврален излив; пневмоторакс; деформации на гърбначен стълб и гръдна клетка;
  • Заболявания, засягащи белодробния паренхимпневмония; васкулит на белодробни съдове; белодробен оток;
  • Освен всичко изброено съществуват още редица тежки състояния, които засягат множество органи и системи (сепсис, метаболитни нарушения, бъбречна, чернодробна енцефалопатия и др.) и острата дихателна недостатъчност е една от клиничните им прояви.

Какви са симптомите?

Децата са изплашени, в средно до тежко увредено състояние и обикновено заемат принудително положение в леглото, т.е. предпочитат да стоят седнали или изправени. 


При оглед се установява цианоза (синкава оцветка на кожа по устни, около устата и по върховете на пръстите). Колкото по-напреднало е състоянието, толкова по-изразена е цианозата. Настъпват промени в дишането - тахипнея (по-учестено за съответната възраст), брадипнея (по-малка честота за възрастта), апнея (пауза в дишането с продължителност над 20s), инспираторна (при нарушения в навлизането на въздушния поток в белите дробове) или експираторна(при затруднено издишване) дипснея.

Необходими изследвания

При всяко дете с признаци на острата дихателна недостатъчност, е необходимо изследването на кръвно-газов анализ. Взима се малко количествно кръв, която може да бъде артериална, венозна или капилярна. В зависимост от това каква кръв е взета, в последствие резултатите се интерпретират различно. В интензивните отделения, често се налага пробовзимане от два източника, за пълноценна оценка на оксигенцията. При изследване на кръвно-газов анализ се отчитат следните показатели:


Парциално налягане на О2(рО2), на СО2(рСО2), сатурация (Sat%), pH на кръвта, както и концентрация на натрий, калий и хлор в кръвта. При острата дихателна недостатъчност, отклоненията които настъпват са:

 

  • рО2<60; SatO2<90%, при подаване на FiO2-0.4
  • рСО2>50, в комбинация с ацидоза (pH<7,25), или рСО2>40, с респираторен дистрес;


В зависимост от стойностите на кръвно-газов анализ, се наблюдават 3 степени на тежест на острата дихателна недостатъчност - I, II и III степен.

 

Образни изследвания - рентгенография на бели дробове и сърце, конмпютърна томография, ЯМР-всички те позволяват да се насочи или дори уточни подлежащата причина за състоянието. В някои случаи се налага провеждането на бронхоскопия, което може да има както диагностичен, така и терапевтичен ефект (отстраняване на чуждо тяло). В зависимост от работната диагноза може да се наложи провеждането на допълнителни диагностични изследвания-бронхоалвеоларен лаваж, торакоцентеза, електромиография и др.

 

Как се лекува острата дихателна недостатъчност?

Важно е лечението да започне възможно най-бързо, при първа поява на признаци на острата дихателна недостатъчност, тъй като състоянието може бързо да прогресира, да декомпенсира и да настъпят по-тежки усложнения.

 

Започва се с подаване на О2, в зависимост от възрастта на детето и обема, който е необходимо да се осигури, се използват палатка (при кърмачета), маска и назална канюла (при по-големи деца).


Осигурява се проходимост на дихателни пътища, при горнофарингеална обструкция, може да се наложи използването на въздуховоди, както и инхалаторен адреналин.


При задържане и/или задълбочаване на хипоксемията се преценя необходимостта от изкуствена белодробна вентилация и обдишване с високо налягане. Съществуват точно определени критерии за интубация и начало на апаратна вентилация, които включват оценка на параклинични и клинични показатели.


Винаги успоредно стартира и терапия за основното заболяване.

 

Прогнозата зависи от основното заболяване, индивидуалния отговор на организма към терапевтичните действия и своевременното начало на лечението.