Острият тонзилит или т.нар. ангина представлява възпалителен процес, засягащ тонзилите (сливиците) и/или меките тъкани на фаринкса. 


Най-често се касае за вирусна инфекция, при която се засягат горните дихателни пътища. Бактериалните причинители на острия тонзилит най-често са стрептококи – бета-хемолитични стрептококи от група А, пневмококи или стрептококи от група В. 


Стрептококите от група А притежават редица фактори на патогенност и вируленстност, включително М-антиген, стрептолизин, стрептокиназа, екзотоскини. Тези бактерии са причинители на редица заболявания, някои от които тежко протичащи – скарлатина, инфекции на кожата и меките тъкани, токсичен шок синдром,  постинфекциозен гломерулонефрит, ревматизъм, реактивен артрит и други. 



Те могат да засегнат всяка една възраст, но най-застрашени са децата между 4 и 10 години.


Какви са симптомите?

При стрептококовия тонзилит клиничната картина се развива остро. След кратък инкубационен период от 2-4 дни се появява внезапен фебрилитет, отпадналост, болки в гърлото, болки при перглъщане, намален апетит, лош дъх. Често може да се наблюдава (особено при по-малки деца) болки в корема и повръщане.

 

Сливиците са увеличени и силно зачервени, а по тях има мръснобели до жълтеникави налепи. По мекото и твърдото небце могат да се наблюдават червеникави петънца – петехии. Езикът е зачервен, а папилите по него ясно се виждат, т.нар. малинов език. Лимфните възли на шията и врата са уголемени и болезнени при палпация. 


Скарлатина. Тя се причинява от същите бактерии, както стрептококовия тонзилит. Невсички стрептококи от група А обаче имат патогенния и вирулентен потенциал, за да предизвикат скарлатина. Затова при някои деца инфекцията със стрептококи протича само като възпаление на фаринкса и тонзилите, докато при други се развива клиничната картина на скарлатина. За да се случи това, е необходимо стрептококите да притежават един специфичен екзотоксин, наречен пирогенен екзотоксин.

 

Клиничната картина наподобява острия стрептококов тонзилит, но се съпътства от обрив. Той е фин, макуло-папулозен и засяга кожата на цялото тяло, с изключение на областта около носа и устата. Първо се появява в слабинната област, след което се разпространява по цялото тяло. След около 1 седмица обривът постепенно изчезва, като кожата започва да се залющва, особено в областта на дланите и стъпалата. 


Каква е диагнозата?

Най-сигурно диагнозата се поставя с помощта на микробиологично изследване на гърлен секрет. В амбулаторната практика са много удобни бързите стреп-тестове, посредством които в рамките на няколко минути се доказва наличието или липсата на бета-хемолитични стрептококи от група А. При тях обаче има една особеност – те не могат да отдиференцират дали бактериите са живи или мъртви.

 

Освен това при стрептококово носителство в гърлото може да се развие тонзилит или фарингит в резултат от вирусна инфекция. В този случай обаче стреп-тестът също ше позитивира. Затова е много важно да се съпостави резултатът от изследването с клиничната картина при детето.

 

Изследване на антистрептолизинов титър не се препоръчва рутинно, тъй като тези антитела позитивират 3 седмици след инфекцията. Изследването се използва при развитие на усложнения (реактивен артрит, гломерулонефрит и други), както и при чести повтарящи се „гнойни ангини”. От останалите изследвания – пълната кръвна картина е с левкоцитоза и гранулоцитоза, а факторите на възпалиение – С-реактивен протеин и СУЕ са завишени. 


Какво е лечението?

То задължително е антибиотично. Първо средство на избор са пеницилиновите антибиотици, като курсът трябва да е достатъчно продължителен – поне 10 дни. Като алтернативно средство на избор може да се използват цефалоспорините от втора генерация. 


След започване на лечението се счита, че след 24-ия час детето вече не е заразно.