Острият среден отит представлява гнойно възпаление на лигавицата, покриваща кухините на средното ухо, като в процеса се ангажира и мукозата на мастоида. Заболяването е често сред малките деца. В някои случаи острият среден отит протича тежко с по-явни общи симптоми, отколкото локални от засегнатото ухо. Може да се каже, че колкото по-малко е детето, толкова по-дискретни са локалните белези и, следователно, толкова по-коварно е и заболяването от гледна точка на диагностика и навременно лечение.

 

Заболяването е известно от древността. Хипократ също е имал наблюдения и по повод на отитите е казвал: "Това е опасно заболяване, което протича със силна болка в ухото, а продължително високата температура е опасна поради възможността пациентът да развие делир." Разбира се, от камбанарията на съвременната медицина, подобен мрачен сценарии е недопустим. Все пак, възможност за развитие на усложнения винаги съществува поради близостта на средното ухо до мозъчните структури.


 

Здравото средно ухо е стерилно, което ще рече, че нормално там не се развиват дори и коменсални микроорганизми. Няколко са пътищата, по които могат да попаднат бактерии в кухината на средните уши.

 

Най-често, особено при кърмачета и малки деца, е тубогенното инфектиране на средните уши посредством Евстрахиевите тръби. Те свързват анатомично назофаринкса с кухината на средното ухо. Анатомична особеност на тръбите в детска възраст е техният по-широк просвет и по-къса дължина. Това значително улеснява миграцията на бактерии от възпалително огнище в носната лигавица и/или назофаринкса, през тръбите към средното ухо.

 

Друг път на попадане на бактериална флора в кухината на средното ухо е чрез ушната кал. Понякога, при опит да бъде почистено ухото на детето с клечки за уши, е възможно натъпкването на калта навътре във външния слухов проход и попадането и в стерилното средно ухо. Това би създало подходяща среда за развитие на бактериална флора и стартирането на възпалителен процес. Много по-рядко е възможно инфектирането на средното ухо по кръвен път от системна инфекция.

 

Значение за развитието на среден отит при деца се отдава и на хиперплазиралата фариндеална лимфна тъкан, която улеснява механичното попадане и изкачване на бактерии в Евстрахиевите тръби. Освен това, при децата, кухината на средното ухо не е окончателно оформена и съдържа остатъци от миксоматозна тъкан. Това също създава благоприятна среда за развитие на бактерии. Предполага се участието и на генетични фактори, обуславящи различия в индивидуалната локална имунна защита по лигавицата на средното ухо.

 

Възможно е вирусна инфекция да предизвика първичен възпалителен процес в средното ухо и на този терен да се насложи бактериална инфекция. Най-честите първични причинители обаче са бактериални. Това са стрептококи, стафилококи, пневмококи, хемофилус инфлуенце и др. Те предизвикват гноен възпалителен процес с натрупване на ексудат в кухините на средното ухо и на мастоида.

 

Тази фаза се характеризира клинично с покачване на телесната температура, пулсираща болка в засегнатото ухо и намаление на слуха от проводен тип. Кърмачетата са неспокойни, реагират с плач при натиск върху ушната мида, сънят им е нарушен и отказват да се хранят. Локалните симптоми от страна на ушите може да са не толкова лесно забележими, а да изпъкват общите симптоми като температурата и паралелна инфекция на горните дихателни пътища, зачервено гърло и/или ринит. При най-маките деца на преден план излизат гастроинтестинални смущения като диариия, запек, отказ от храна.

NEWS_MORE_BOX

 

 

Процесът на изпълване на кухината на средното ухо с възпалителен ексудат продължава 2-3 дена. Крайният резултат е покачване на налягането в кухината и издуването на тъпанчевата мембрана към външния слухов проход. Това може да доведе до перфорация (пробиване) на мембраната и изтичане на секрет с точещ се нишковиден характер през канала. Изтичането на гнойния секрет води до облекчаване на болковата симптоматика, спадане на температурата и бележи началото на възстановителните процеси в средното ухо.

 

Все пак, не може да се разчита отитът да мине от само себе си, ако е бил проявен в тежка степен. След перфорацията процесът може да поеме, както по пътя на оздравяването, така и към разпространение на инфекцията извън средното ухо. Много се спори по въпроса кога е оправдано включването на антибиотици за лечение на отит в детска възраст. От една страна, не е удачно и най-леките отити при по-големи деца да се лекуват антибиотично, поради развитието на резистентна бактериална флора.

 

От друга страна, при кърмачетата и малките деца, отитът протича тежко и тогава навременното лечение с подходящ венозен антибиотик е задължително. Ако медикаментът се включи в началото на инфекциозния процес, значително се редуцира рискът за перфорация на тъпанчето и разпространение на инфекцията по съседство или по кръвен път. В други случаи, когато перфорацията е започнала, се предприема парацентеза, изразяваща се в разширяване на тъпанчевия отвор и улесняване на изтичането на секрета.

 

Освен това, се използват аналгетици, антипиретици, капки за нос, ако първичният фокус на инфекцията е в носната кухина. Външният канал на ухото се промива с физиологичен разтвор или отвара от лайка с температура на течността около 37 градуса. Понякога, когато процесът обхваща антрумната част на мастоида се провежда оперативна интервенция-антротомия, премахване на възпалените части и дренаж на антрума.

 

В обобщение, лечебният процес е комплексен и трябва да започне веднага след диагностицирането на заболяването. При повечето деца не се развиват усложнения, което до голяма степен се дължи на високото ниво на здравно обслужване на населението в наши дни.