Острият перитонит е спешно, застрашаващо живота състояние в медицината, изискващо незабавно оперативно лечение. Представлява остро възпаление на перитонеума в коремната кухина вследствие на нахлуване на бактерии и токсини и протича с токсико-септична реакция, хемодинамични нарушения и метаболитен дисбаланс.
 
1. Етиология
 
Перитонитът се развива вследствие на:
  • Възпаление на орган или част от него в перитонеалната кухина
  • Перфорация на кух коремен орган
  • Травма
  • Разтройство в кръвообръщението на червата
 
Основни бактериални причинители на възпалението на перитонеалната кухина са Klebsiella, E. coli, Proteus, Enterobacter, Pseudomonas , Streptococcus pneumonie, анаеробни стрептококи и др.
 
Всички тези причинители са носители на токсини, които попадайки в стерилната перитонеална среда предизвикват остри медиаторни каскади и развитие на възпалителен процес. Това от своя страна води до срив в имунната система и развитие на дихателна, сърдечна, бъбречна и чернодробна недостатъчност.
 
  Съществуват три основни групи перитонити.
 
- Първичен – източникът на инфекцията е извън коремната кухина и причинителите се разпространяват хематогенно (по кръвен път).
- Вторичен – източникът е в коремната кухина.
- Третичен – следоперативен.
 
 В зависимост от това каква част от коремната кухина е засегната и до къде се е разпространил процеса, перитонитът се дели на локален, дифузен и тотален.
 
NEWS_MORE_BOX
 

2.Клинична картина

Най-често перитонитът е дифузен и при него се наблюдават следните оплаквания:
 
  • Постоянна спонтанна болка;
  • Пациентите заемат принудително положение в леглото и са с ограничени активни дихателни движения;
  • Болезненост при допир;
  • Мускулна защита (коремът е изключително твърд);
  • Положителен симптом на Блумберг – при умерен натиск в определена област последван от рязко отдръпване на ръката се усеща внезапна силна болка;
  • Балонираност на корема;
  • Общи прояви на интоксикация – дехидратация, гадене , повръщане, температура и др.

3. Методи на диагностика и лечение

Клиничните данни дават доста информация за състоянието. Рентгенографията на коремната област дава информация за балонираност на червата, наличие на свободно подвижна течност или газ. От кръвната картина винаги има данни за остро възпаление. Чрез абдоминалната ехография се откриват огнищни възпаления – абсцеси, туморни и кистозни маси, свободно подвижна течност.
 
Оперативното лечение е задължително в комбинация с антибиотично лечение и адекватна рехидратация.
При правилно и своевременно лечение смъртността е под 10%. При деца с тежки подлежащи заболявания и тези с по-късно диагностициране, особено при неонаталните перитонити и в ранната детска възраст, смъртността може да достигне 40%.