Острият ларингит, наричан още в английскта литература круп, е често срещано респираторно заболяване в детска възраст. То представлява възпаление на горните дихателни пътища – ларингс, трахея, а понякога и бронхи. Предизвиква се обикновено от вируси, като засяга най-често деца между 6-месечна и 3-годишна възраст. След 6-годишна възраст заболеваемостта рязко намалява. Острият ларингит възниква предимно през есенните и ранните зимни месеци, като засяга по-често момчетата.

Как се разпространява заболяването?

Разпространението е по ваздушно-капков път – при кихане и кашляне на детето. Освен това, отделени в околната среда, вирусите попадат върху предмети и играчки, а детето докосвайки ги, лесно ги пренася към дихателните си пътища. След инхалиране на вирусните причинители, първите симптоми се развиват в рамките на следващите три дни.


 

Какви са симптомите?

Най-често заболяването започва с неспецифични, грипоподобни симптоми, като хрема, запушен нос, повишена температура (около 38оС), лека кашлица, болки в гърлото, дрезгав глас. 2-3 дни след появата на първите симптоми, се развива типичната за заболяването лаеща кашлица. Тя може да се съпровожда с инспираторна диспнея и стридор – специфичен звук, който се чува при вдишването на детето.

 

Другата форма на заболяването, което е по-рядка, започва остро, внезапно. Детето си ляга във видимо добро здраве вечерта. В малките часове на нощта то се събужда със затруднено дишане и силна лаеща кашлица. За тази форма на заболяването не е характерно повишаване на температура и дрезгав глас.

 

Круп-синдромът може да протече много драматично. Колкото по-силно изразено е възпалението, толкова по-голям е отокът, а оттам и стеснението на горните дихателни пътища. В тези случаи силно затруднено е вдишването на детето. При по-тежко протичане то отказва да легне, налице е посиняване около устата, стридор, инспираторна диспнея.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата?

Тя е почти изцяло клинична. Заболяването се разпознава по типичните оплаквания и находката от общия преглед. Рядко се налага провеждане на допълнителни изследвания – кръвна картина, фактори на възпалението, рентгенография и други.

 

Важно е обаче то да се разграничи от острия епиглотит, тък като последният е животозастрашаващ. Заболяването обаче рядко се среща, тъй като се предизвиква предимно от бактерии (H. Influenzae тип b), срещу които има задължителна ваксинация.

 

Какво е лечението?

Заболяването може да е доста стресиращо за детето и родителите. Важно е то да бъде успокоено, тъй като плачът и неспокойствието могат да влошат симптомите. Обикновено студеният въздух облекчава оплакванията, както и инхалациите с физиологичен разтвор – те намаляват отока и по този начин подобряват състоянието.

 

Ако състоянието на детето не се подобрява, е необходимо да потърсите лекарска помощ, тъй като острият ларингит сравнително бързо може да прогресира и да доведе до развитие на дихателна недостатъчност. Медикаментозното лечение е с кортикостероидни препарати. Те могат да се приложат системно или инхалаторно в доза, която зависи от килограмите на детето. Курсът зависи от тежестта на ларингита и повлияването от лечението.

 

Антибиотиците рядко са необходими и ефективни, тъй като заболяването се причинява предимно от вируси. Лекуващият лекар може да предпише и симптоматично лечение – антипиретици при наличие на фебрилитет, подходящи капки за нос, сироп за кашлица, антихистамини и т.н. Важно е детето да приема достатъчно количество течности, защото в условията на заболяване с фебрилитет и дихателна недостатъчност нуждите на организма са по-големи. Препоръчва се и постелен режим – без физически натоварвания до преминаване на острата фаза на ларингита.