Какво представляват гастроентерита и ентероколита?

Понятията gastron - стомах , enteron - тънки черва и colon - дебело черво произхождат от гръцки. Гастроентерит означава възпаление на стомаха и тънките черва, а ентероколит - възпаление на тънки и дебели черва. Най-честата причина за остите гастроентерити и ентероколити са инфикциозните причинители -  вируси (ротавирус, коксаки, аденовируси, други ентеровируси) и бактерии(салмонела, ентеро-патогенни коли-бактерии и др.)

 


Заболяването се свързва с висока заболеваемост и смъртност сред децата, поради тежката загуба на течности и електролити до които води. При адекватна оценка на състоянието и осигуряването на своевременна помощ, настъпва пълно въстановяване.


Адекватният водно-електролитен баланс в тялото се определя от секрецията и реабсорбцията на течности и електролити от стомашно-чревния тракт. Диария се наблюдава, тогава когато настъпи дисбаланс между количеството отделени и реабсорбирани течности в червата. Възпалението на стомашно-чревната лигавица води до малабсорбция, в резултат на което настъпва осмотична диария, а бактериалните токсини се свързват с ентероцитни рецептори и водят до освобождаване на Cl- йони в чревния лумен и секреторна диария.


Като диария се определя повишена честота, обем и течно съдържимо на изхожданията. Острите диарии имат продължителност до 2 седмици.


При прегледа и снемането на анамнеза е важно състоянието, което се дължи на инфекциозен причинител да се отдиференциара адекватно от всички останали възможни причини за повръщане и/или диария в детска възраст(сред които са хранително отравяне, алергия, антибиотик-асоциирана диария, повишено вътречерепно налягане и др.) и се определя степента на дехидратация.

Какви са клиничните прояви?

Диария - от значение е от кога е започнала, честота и количество на изхожданията, както и колко време е минало от последното изхождане. Честите воднисти изхождания са типични за вирусните гастроентерити, докато изходанията примесени с кръв или слуз да характерни за бактериалните причинители. При по-голяма давност на оплакванията (над 14 дни), веротно се касае за паразитоза или неинфекциозна причина.

 

Повръщане - отново са важни давността, количеството и съдържимото при повръщане. Когато оплакването е основно повръщане, в диференциалната диагноза влизат множество възможни причини-гастроезофагелан рефлукс(ГЕР), диабетна кетоацидоза, пилорна стеноза, остър хирургичен корем, уроинфекция.


Коремна болка - обикновено съпътства гастроентеритите, като съвпада с появата на останалите оплаквания. Болката е коликообразна, в епигастриума или дифузна. Внимателно трябва да се отдиференцира състоянието-остър хирургичен корем.


Фебрилно-интоксикационен синдром-детето е отпаднало с повишена температура, втрисане изпотяване, миалгии(болки в мускулите), главоболие, световъртеж.


От значение е история за скорошни пътувания (особено до по-екзотични дестинации), прием на антибиотици и други лекарства (скорошната употреба на антибиотици се свързва с повишена вероятност за Clostridium difficile инфекция). По възможност се оценя диурезата - тя може да бъде повишена или намалена. При най-малките се измерва с броя мокри памперси, а при тежка диария обикновено е трудно да се определи.


Клиничните прояви зависят основно от причинителя - вирусните диарии засягат главно горната част на стомашно-чревния тракт и протичат като остър гастроентерит. Бактериалните се локализират в дисталната част и клинично се изявяват като ентероколит. Имат остро начало, висока температура, повръщане, диария и коликообразни коремни болки.

 

Вирусните диарии се свързват с умерена или по-тежка дехидратация, поради изразената водниста диария. При бактериалните инфекции се наблюдават многократни изхождания, в по-малък обем с примеси от гной или кръв.