Острият бронхит представлява неспецифично възпаление на стената на въздухоносните пътища – бронхи. Водещата изява в детска възраст е кашлицата, а етиологията му най-често е вирусна. Обикновено острият бронхит не протича изолирано, а възпалението въвлича и други структури от горните дихателни пътища – трахея, фаринкс, носна лигавица, синуси. Изолирането на бактериален причинител от гърлен или носен секрет (най-често грам положителни коки – Стафилококи, Стрептококи) невинаги отразява реално причината за острия бронхит, а по-скоро показва бактериалната флора на горните дихателни пътища.

 

Какво се случва в стената на бронхите?


Острият бронхит обикновено настъпва като усложнение на вирусна инфекция на горните дихателни пътища. Той е по-чест през зимата, когато се увеличава делът на тези инфекции.

 

Патогенните причинители атакуват епитела, който постила дихателните пътища – трахея и бронхи. Това довежда до активиране на клетките на възпалението и развитие на локална реакция. В резултат функцията и структурата на епителните клетки се нарушава, което става причина за развитие на хиперсензитивност. Тези промени могат да доведат до персистиране на кашлицата за 1-3 седмици.

 

Какви са симптомите?

В началото обикновено е налице обилна водниста секреция от носа – остър ринит. Три до четири дни след това се появява честа, суха и дразнеща кашлица. След няколко дни кашлицата става продуктива, съпроводена с отделяне на храчки. Те са показател за левкоцитна миграция към мястото на възпалението, но не винаги показват наличие на бактериална суперинфекция.

 

По-малките деца не могат да отхрачат и поглъщат храчките. Ако те са много обилни, това може да доведе до повръщането им. При по-големите деца заболяването може да е съпроводено с болки в гърдите, засилващи се при закашляне. В следващите 5-10 дни постепенно количеството на храчките намалява и кашлицата отново става суха, но вече е много по-рядка и немъчителна. Заболяването продължава средно около две седмици, рядко протичането му е по-продължително – до три.

 

Как се поставя диагнозата?

Находката при клиничния преглед варира в зависимост от стадия на заболяването и възрастта на детето. В началото са налице единствено оплаквания от общ характер – леко повишена температура, наличие на конюнктивит, хрема, зачервено гърло. Аускултацията на белите дробове в тази ранна фаза не показва отклонения, по-късно може да се чуе по-грубо дишане, влажни хрипове, „свиркане”. Рентгенографията на гръдния кош показва по-усилен рисунък без наличие на инфилтративни засенчвания.

 

NEWS_MORE_BOX

Каква е разликата с пневмонията?

Основната задача пред педиатъра е да изключи наличие на пневмония, която се причинява обикновено от бактерии и налага провеждане на антибиотично лечение. Нормалната аускултаторна находка, както и липсата на данни за дихателна недостатъчност – тахипнея (учестено дишане), тахикардия (учестена сърдечна дейност), както и липсата на фебрилитет намаляват вероятността за наличие на пневмония.

 

Какво е лечението?

Липсва специфична терапия за острия бронхит. Заболяването е с благоприятен ход и се самоограничава. Често обаче то става причина за ненужно изписване на антибиотична терапия. Тя не скъсява продължителността на болестта, нито подобрява клиничния й ход.

 

Инхалациите с физиологичен разтвор могат да имат благоприятен ефект, като облекчават мъчителната кашлица в началото на болестта.

 

Антитусивните медикаменти, които потискат кашличния рефлекс, трябва да се използват с повишено внимание и за ограничено време само в началото, докато кашлицата е суха и мъчителна. По-продължителната им употреба може да доведе до наслагване на бактериална инфекция поради задържане на секрет в бронхите.

 

Антихистамините невинаги са ефективни. Отхрачващите медикаменти се използват при деца над 2-годишна възраст във втория етап на болестта, когато кашлицата е станала влажна и продуктивна.