Парциалните гърчове при децата представляват около 40% от всички гърчове и могат да се разделят основно на две големи групи:

  • Прости парциални гърчове (засягат изолирана част на тялото, без бромяна в съзнанието);
  • Сложни (комплексни) парциални гърчове (наблюдават се на фона на нарушения в съзнанието);

При един пациент, може да се наблюдава изолирана поява, както на простите, така и на комплексните парциални гърчове. В някои случаи е възможно появата на единия вид да бъде последвана от другия, обикновено простият преминава в комплексен. Състоянието може да прогресира и до вторичен генерализиран гърч (тоничен, атоничен, клоничен и най-често тонично-клоничен).

Парциални гърчове без промяна в съзнанието


Те могат да имат характеристиката на аура (сетивни гърчове – зрителни, слухови, вкусови явления), или кратки моторни гърчове. Тяхната характеристика насочва към фокуса на атипичната невронална активност. Кратките моторни гърчове са най-чести и могат да бъдат тонични, клонични или атонични.


За разлика от тиковете, те не подлежат на никакъв волеви контрол. Гърчовете са по-често стереотипни и е по-малко вероятно от тиковете, да се проявяват различни видове при даден пациент.

 

Парциални гърчове с промяна в съзнанието 

Тези гърчове, траят обикновено около 1-2 минути и често са предшествани от аура (чувство за страх, дежа вю, сложни визуални халюцинации, липса или силно усещания за миризмии др.)


Обикновено децата над 7 години са способни да опишат аурата. При малките деца родителите съобщават за внезапна промяна в поведението и впоследствие слаб до липсващ отговор при повикване, взиране в една точка, някои деца се оглеждат в пространството сякаш търсят нещо и може да се наблюдават автоматизми.


Автоматизмите са автоматични, полуцеленасочени движения на устата (примляскване, придъвкване) или на крайниците (които наподобяват еднотипни движения, като разгръщане на листи или ходене). Може да се наблюдават вегетативни реакции - обилно слюноотделяне, зениците са разширени, бузите се зачервяват.


Често контралатералният крайник е дистоничен (отпуснат) или със силно повишен тонус. Протичането може да бъде с различна степен проява на автоматизми (могат да бъдат от едва доловими и липсващи до изразени).


След края на гърча, детето е твърде вероятно да е сънливо, възможно е да има бързопрепреходни фокални дефицити (като парализа на част от тялото или липса на говор).

 

Вторично генерализирани гърчове

Този тип гърчове могат да започнат с генерализирани клинични прояви (с много бързо разпространение на възбуждането от първичния фокус) другият вариант е първично начало, по типа на прости или сложни парциални гърчове с вторично генерализиране. Наблюдава типично обръщане на погледа и главата в контралатералната страна на фокуса, след което следва генерализиран тоничен, тонично-клоничен или клоничен гърч. Може да се установи прехапване на езика, изпускане на тазови резервоари, повръщане с риск от аспирация и цианоза. Продължителността е около 1-2 мин.

Изследвания за поставяне на диагнозата

  • Електроенцефалограма (ЕЕГ), обичайно се откриват фокални спайкове или остри вълни в съответния лоб, от който произхожда възбуждането. Запис по време на сън е с по-висока диагностична стойност. Въпреки всичко около 15% от децата с епилепсия имат първоначално нормални ЕЕГ записи, тъй като активността в началото е сравнително по-ниска или огнището е по-дълбоко разположено. Възможно е провеждането на по-дълги записи или дори такива в домашни условия.
  • Образни изследвания: Магнитният резонанс е за предпочитане, поради по-детайлното изображение, с помощта на което може да се установят изменения в резултат на исхемичен инцидент, малформативни лезии, медиална темпорална склероза, артериовенозни малформации възпалителни процеси и др.

 

Библиография:

1.Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;

2.Педиатрия, издателство „АРСО“, под редакцията на Проф. Д-р Д.Бобев и Доц. Д-рЕ.Генев – трето издание