Хепатит А (HAV) представлява остро инфекциозно заболяване, което се причинява от РНК – вирус, принадлежящ към семейството на Picornaviridae. Вирусът се пренася по фекално-орален път, след навлизане в организма започва репликация в черния дроб, което води и до чернодробно увреждане:

  • Клетъчната некроза (предизвикана клетъчна смърт), води до повишаване нивата на чернодробни ензими в серума;
  • Настъпва холестаза, което се презентира с жълтеница;
  • Нарушената чернодробна функция води до понижени нива на серумния албумин и нарушения в хемостазата (удължено протромбиново време);

Епидемии се наблюдават поради санитарно – хигиенни пропуски (замърсяване на храна или вода), както и в детски градини или училища, поради по-трудния контрол при децата. Болният е заразен около 2 седмици преди появата на симптоми и около седмица след това. Инкубационният период е средно 3 семици (между 15 и 45 – 50 дни).

Клинични прояви


Наблюдават се няколко форми на протичане на заболяването. Типично за вирусните хепатити е появата на иктер (жълтеница). Първите признаци включват субфебрилна температура, гадене, повръщане, намален апетит и коремна болка. Обикновено иктера настъпва постепенно и понякога почти може да остане незабелязано. Наблюдават се увеличение в размерите на черния дроб, с изразена чувствителност при палпация. По – големите деца и възрастните е възможно да описват тежест и болка в дясно подребрие. В около 10-20% от случаите се наблюдава и увеличена слезка.


При по-малките деца може да има диария, докато за възрастните е по-характерен запекът. За HAV са по-типични безсимптомните форми, особено при деца под 5 години. Съотношението на иктерични към аниктерични е около 1:10.


Холостазната форма се среща по-често в сравнение с хепатит В. При нея се наблюдава вердин иктер (зеленикава оцветка на кожата и лигавиците), значително нарастване стойностите на билирубин (над 200mmol/L), алкална фосдатаза и гамаглутамилтрансфераза (ГГТП), при умерено завишени трансаминази (аспартатат аминотрансфераза - АСАТ, алатаминотрансфераза - АЛАТ). 

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата е клинико - епидемиологична и серологична.


Заболяването се доказва, като се изследват се антитела – IgM, се откриват в серума около 4 до 6месеца, след началото на заболяването.IgG, се откриват доживот, след прекарана инфекция.


Оценя се чернодробната функция (АСАТ, АЛАТ), като може да се наблюдава увеличение от 4 до 100 пъти, спрямо нормата. Нивата на билирубин, достигат най-висок стойности около 1-2седмици след началото на заболяването. При наличието на удължено протромбиново време (PT) и силно занижени стойности на албумин, се очаква по – тежко протичане.


При съмнение за холестаза се провежда ултразвуково изследване. Образните изследвания не са задължителни при леко и асимптомно протичане.


Лечение

  • Липсва етиологично лечение. Предвид особеностите на кръвоснабдяването на черния дроб и слезката, се препоръчва постелен режим. Следи се за наличие на нормална дефекация.
  • Прилагат се хепатопротектори(силимарин), фосфолипиди, витамини и антиоксиданти.
  • Съществува ваксина, която е задължителна при посещение на държави за които НАА е широко разпространен. При деца под 1 година и пътуване за повече от 2 седмици, се прилагат и имуноглобулини.

Каква е прогнозата?

Предимно се наблюдава леко и средно тежко протичане, а фулминантните форми почти не се срещат.

 

Заболяването е с благоприятна прогноза. Има самоограничаващ се характер, след което настъпва пълно възстановяване. Рецидиви се наблюдават в около 10% от случаите, но не хронифицира.