Витамин А представлява мастноразтвотрим незаменим микронутриент, който се осигурява на човешкото тяло чрез приетата храна. Той е от изключително значение за нормалното функциониране на зрителна, репродуктивна и имунна система, участва в клетъчната и тъканната диференциация.


По време на ембрионалното развитие витамин А взима участие в хематопоезата, метаболитните процеси, растежа и диференциацията на редица клетки. Има важна роля за нормалния растеж и развитие на новороденото.


Тялото си набавя витамин А, основно под формата на ретинилови естери, като ретинилов палмитат. Те се съдържат в най-големи количества в определени храни от животински произход именно-черен дроб и бъбреци. Млякото и млечните продукти съдържат по-малки количества от витамина. Друга форма под която постъпва в тялото представляват провитамин А-каротеноидите. Те се съдържат в много зеленчуци, основно тези с оранжево-червена оцветка(моркови,тиква, сладък картоф) или зеленолистни зеленчуци (спанак, броколи и др.).



Непосредствено след раждането, нивата на витамин А са по-ниски в сравнение с възрастния индивид. Нормалните плазмени нива на витамина, при кърмачетата са 20-50µg/dL, прогресивно нарастват в детска възраст като при 14-18 годишните достигат 1.71µmol/L-за момчетата и 1.51 µmol/L за момичетата, а при възрастните стойностите са 1.96µmol/L за мъже и 1.85µmol/L за жени(за конвертиране: 1 µmol/L=28.6 µg/dL). Тези стойности са по-ниски при недоносените, както и при новородените в развиващите се страни. Дефицита на витамин А е често срещан и изключително значим проблем.

Дефицит на витамин А

Това състояние е сравнително рядко, като основно се дължи на гладуване (по-често в развиващите се страни) или диетични грешки. В клинична обстановка, може да се подозира при деца с различни подлежащи хронични заболявания(основно такива нарушаващи нормалната функция на храносмилателна система, като мукувисцидоза).

Клинични прояви

Основните симптоми са свързани с нарушения в нормалната функция на епителни тъкани.
Тънкочревният епител представлява ефективна бариера срещу редица патогени, причиняващи диария. Респираторният епител участва в отстраняването и очистването на инхалирани патогени и токсини. Характерните промени които настъпват в резултат на дефицит на витамин А,включват пролиферация на базални клетки, хиперкератоза и плоскоклетъчна метаплазия. Тези изменения настъпват и в бъбречните легенчета, уретерите, влагалищния епител, каналите на панкреаса, слюнчените жлези и т.н. което клинично се изразява с предразположеност към инфекции на тези места.
Кожните промени се изразяват в суха, лющеща се кожа, със зони на хиперкератоза, най-често по ръцете краката, раменете и задните части.


Комбинацията от нарушена бариерна функция на епитела предразполагаща към инфекции и компрометирания имунен отговор, могат да доведат до изостване в растежа и сериозни здравословни проблеми при децата.


Най-характерният специфичен признак за дефицит на витамина са очните нарушения. Тяхната поява е твърде късен признак в прогресията на нарушенията в резултат на дефицита. Очните лезии се развиват бавно и рядко се появяват преди втората година от живота на детето. Ранен признак е по-забавената адаптация към тъмно, в резултат от редуцураната синтеза на родопсин. В последстиве се развива нощна слепота и фотофобия. Настъпва кератинизация на пигментния слой от оптичната част на ретината. Дегенерацията на пигментния слой, води до нарушения във функцията и структурата на пръчиците и колбичките, при което настъпва слепота.


В хода на дефицит на витамин А, се засягат роговицата и конюнктивата. Първоначално роговицата кератинизира, губи своята прозрачност, става податлива на инфекции. Оформя се ксероофталмия (абнормна сухота на конюнктивата и роговицата). Конюнктивата кератинизира и се образуват т.нар. петна на Bitot. В по-напредналите стадии се развива възпаление, лимфоцитна инфилтрация и корнеята става набръчкана, дегенерацията е необратима.


Като цяло признаците на дефицит на витамин А включват изостване в растежа, диария, податливост на инфекции, анемия, апатия, изоставане в развитието, повишено вътречерепно налягане, зрителни нарушения. Малнутрицията, в частност протеиновият и дефицита на микроелемента Zn, се свързват с доказан дефицит на витамнин А.