Антибиотиците имат ключова роля в лечението на инфекциите през неонаталния период.


Има редица особености при употребата на антибиотици при новородените.

 


Показаните за антибиотично лечение новородени отговарят на определени критерии

  • На първо място това са всички доносени новородени с прояви на майчина фетална инфекция;
  • Деца с интраутеринна хипотрофия на плода;
  • Недоносени новородени;
  • Всички новородени с инхалаторни синдроми и данни за пневмония;
  • Данни за вътреболнични инфекции;
  • Вродени инфекции – ТОRCH;
  • След инвазивни манипулации и оперции;
  • Други.

Изборът на антибиотик зависи от редица фактори

  1. Тегло при раждането и гестационна възраст;
  2. Предполагаем причинител, потвърдени микробиологични резултати и данни от антибиограма;
  3. Наличие на придружаващи заболявания;
  4. Период на проява след раждането и тежест на състоянието;
  5. Фармакологични особености на медикаментите;
  6. Предвид незрелите ензимни системи, се наблюдава забавена екскреция, задържане на по – висока плазмена концентрация при интравенозна апликация. Резорбцията е забавена, с ниска серумна концентрация при перорален прием има отложен ефект.

Спазват се някои основни принципи при антибиотичното лечение на новородени.

  • Ранният сепсис с пневмония налага незабавна двойна емпирична антибиотична терапия с последваща преоценка след резултатите от антибиограмата;
  • Тежко протичащи инфекции налагат тройна комбинация (неврологична симптоматика, съмнение за менингит);
  • Продължаване на започнатото лечение, при наличие на добри клинични резултати, въпреки доказана липса на чувствителност по антибиограма;
  • При влошаване или неповлияване, след повтаряне на микробиологичните изследвания, се преминава към промяна на лечението;
  • При късен сепсис емпиричната терапия започва с  комбинация от бета лактами и аминогликозид, при стабилни деца. Ако се наблюдават кардио-респираторни прояви, лечението следва да започне с цефалоспорини трета генерация и гликопептид;

Продължителността на лечението може да варира

  • Минималният курс 2-3 дни се прилага само при наличие на майчини рискови фактори;
  • 5 - 7 дни продължителност на лечението при пневмония, 5 дни при кожни инфекции и конюнктивит; 7 - 12 дни при септицемия, уроинфекция, орална кандидоза;
  • Продължителни курсове от 14 до 21 дни се прилагат при сепсис и менингит, съобразно доказания причинител. 
  • Прекаратяването на лечението е на първо място след преминаване на клиничните прояви, с нормализирана параклиника и негативни микробиологични изследвания.

 

Референции:

1. Неонатология Лакс бук, ред.Б.Слънчева, М.Кръстева 2018г.

2. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition

by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;