Оптичният неврит представлява възпалително заболяване, засягащо зрителния нерв на окото, което води до подостро или внезапно намаление на зрителната острота, нарушение в зрителните възприятия и болка в областта на окото. При деца оптичният неврит често засяга и двете очи. Развивайки се в рамките да дни до седмици, процесът често търпи обратно развитие с възстановяване на зрението. Степента на възстановяване и рискът от повторна поява зависят от подлежащата причина за развитието на заболяването.

 

В голям процент от случаите в детска възраст, причината е предхождаща вирусна инфекция или ваксинация.


 

Причини за поява на оптичен неврит в детска възраст:

  • Имуномедиирана реакция – представлява кръстосана реакция на взаимодействие между даден антиген и в случая нервните клетки на зрителния нерв. В тези случаи, най-често в ролята на антиген се оказват :

                  - Инфекциозен агент, най-често вирусен, или предходна имунизация;

                  - Инфекциозен, невирусен агент – коклюш, инфекциозна мононуклеоза, токсоплазмоза, бруцелоза;

  • Множествена склероза – при възрастни пациенти в голям процент от случаите, оптичният неврит се явява първи признак на демиелинизиращото заболяване;
  • Оптичен невромиелит – едновременно или последователно се развиват, най-често, двустранен оптичен неврит и признаци за засягане на гръбначния мозък – мускулна слабост в крайниците, сетивни и/или тазоворезервоарни нарушения;
  • Остър дисеминиран енцефаломиелит;
  • Идиопатичен оптичен неврит – т.е без ясно установена причина;
  • Лаймска болест - особено в ендемични райони;
  • Специфична менингиална инфекция или инфилтрация, обхващаща и оптичния нерв – например криптококоза, туберкулоза, саркоидоза;
  • Васкулит – например системен лупус еритематодес;
  • Сифилис;
  • Левкемия;
  • Противотуморни лекарства – изолирани са случаи на развитие на оптичен неврит след употреба на анти-тумор некротизиращ фактор лекарства.

 

Как се поставя диагнозата?

Диагнозата изисква провеждане на консултация с офталмолог или невроофталмолог и невролог. Оценяват се зрителната острота, цветовъзприемането, наличието на дефекти в зрителното поле и т.н. С помощта на фундоскопия се оглежда очното дъно, където се търси наличието на оток на зрителната папила или други изменения в ретината и макулата. Сравнително нов метод е оптичната кохерентна томография, с помощта на която се оглежда и оценява дебелината на оптичния слой на ретината и макулата – метод, особено приложим при търсене на демиелинизиращо заболяване.

 

Консултацията с невролог има за цел установяване на допълнителни неврологични признаци, които биха дали насока в диагностицирането на подлежащата причина за развитие на оптичния неврит. Вероятността за развиващ се демиелинизиращ процес е крайпътен камък в диагностичния процес.

 

Изследването на цереброспиналната течност посредством извършване на лумбална пункция се прилага с цел оценка на налягането на ликвора, както и на неговия клетъчен състав и други характеристики.

 

По преценка на съответния специалист може да се назначи ядрено-магнитно изследване на главен мозък и орбита, където се оценяват зрителните нерви, бялото мозъчно вещество, менингите или се търси обемзаемащ процес или друга лезия. В случаите, когато се откриват данни за засягане на гръбначния мозък може да се проведе и ядрено-магнитно изследване на гръбначен мозък и изследване на антитела в насока оптичен невромиелит.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението?

Липсват проучвания за прогнозата по отношение на зрителното възстановяване в детска възраст. Стандартната терапия на оптичния неврит включва интензивен курс с високи дози кортикостероиди интравенозно, последвани от по-продължителен перорален прием на по-ниска доза. Плазмафереза и интравенозното приложение на имуноглобулини също са опция за терапия.

 

Прогнозата, в повечето случаи, е благоприятна с малък процент на пациентите, при които не се постига пълно възстановяване на зрителната острота.