Нарушенията на съня са често срещани в детската популация. Сред тях е и обструктивната сънна апнея, чиито първоначални симптоми могат да бъдат хъркане и дишане през устата.
Хъркането се среща при около 3 до 12% от децата. От тях до около 10% страдат от обструктивна сънна апнея. Нарушенията на съня, свързани с дишането представляват сериозен здравен проблем, тъй като състоянието се асоциира с редица усложнения и заболявания – например затлъстяване, нарушения в поведението и други.
В по-голямата част от случаите симптомите са леко изразени, не водят до по-сериозни последици и с възрастта могат да се „израстнат”.
Нарушенията на съня, свързани с промени в дишането, настъпват в резултат от активиране на патофизиологична каскада. Описани са няколко степени на изява, които имат различно клинично значение. Това са: хъркане, повишено съпротивление на горните дихателни пътища, синдром на обструктивна хипопнея и обструктивна сънна апнея. Общото при всички е дишането през устата и хъркането. В леките случаи, както при повишеното съпротивление на горните дихателни пътища, не се откриват отклонения при полисомнографията.
Обструктивната сънна апнея настъпва в резултат от хипертрофия на тонзилите (в това число и аденоидна вегетация – т.нар. трета сливица), нервно-мускулни заболявания, вродени аномалии, засягащи лицевата област. Съществуват редица доказателства, според които обструктивната сънна апнея се подобрява след тонзилектомия и/или аденоидектомия (премахване на сливиците и/или на „третата” сливица). Въпреки това има много деца с хипертрофия на тонзилите и аденоидна вегетация, които никога нямат оплаквания, като хъркане, затруднено дишане или дишане през устата. Поради тази причина се счита, че причината за възникване на обструктивна сънна апнея се дължи на мултифакторна генеза, която включва аденотонзиларна хипертрофия и нарушение в мускулния тонус.
Каква е клиничната картина?
Симптомите и изявата зависят от възрастта на детето. При малките деца (под 5-годишна възраст) най-често е налице хъркане. Другите чести оплаквания са: дишане през устата, диафореза (обилно потене), лесна уморяемост, чести нощни събуждания, епизоди на спиране на дишането.
При по-големите деца могат да се наблюдават и по-неспецифични симптоми, които съпровождат хъркането: нощно напикаване, нарушения в поведението, дефицит на внимание, невиреене, забавяне на растежа.
В сравнение с възрастните при децата по-рядко се описват оплаквания като сънливост през деня (изключение правят децата с наднормено тегло). При по-тежките случаи може да са налице кор пулмонале, повишено налягане в белодробното съдово русло и други.
Забавяне в растежа и невиреене са много често срещани сред децата с обструктивна сънна апнея. Една от хипотезите за нарушенията в растежа са свързани с увеличената дихателна работа - по-голямото усилие при извършване на дихателните движения и свързаното с това изразходване на повече калории. Освен това се нарушава продукцията и ритъма на освобождаване на растежния хормон.
Напикаването през нощта е друг сериозен проблем. Много често той се решава, след справяне с обструктивната сънна апнея. Причината за нощното напикаване е повишената продукция на урина, настъпваща в резултат от хормоналния дисбаланс – повишава се нивото на катехоламините, което се подпомага и от честите нощни пробуждания.
Нарушенията в поведението и интелектуалният дефицит могат да имат дългосрочни последствия при посещенията впоследствие на училище или висше учебно заведение. Причината за това се дължи на хипоксията (намаленото съдържание на кислород в кръвта) и накъсванията на съня в резултат от честите пробуждания. Обикновено настъпва значително подобрение в успеха, концентрацията и усвояването на материала след справяне със сънната апнея.
