С началото на есенно-зимния сезон и завръщането на децата в училищата и детските градини, зачестяват и вирусните инфекции. В зависимост от конкретния причинител, при по-голямата част от заразените, протичането е от леко до безсимптомно. Но при част от децата, особено тези с подлежащи заболявания (бронхиална астма, вродени сърдечни заболявания, муковисцидоза, имунодефицитни състояния и др.), е възможно настъпването на усложнения.

 

Десцендирането на вирусната инфекция е най-честата причина, за засягане на долни дихателни пътища (трахеа, бронхи, бронхиоли), като е възможно да се прибави и бактериална инфекция(стафилококи, пневмококи, стрептококи, клебсиела и др.). Наблюдава се ясна тенденция, за по-тежко протичане при най-малките.


Остър трахеобронхит

При кърмачета се наблюдава особено тежко протичане. На фона на нормална или повишена темпераутура, се появява суха дразнеща кашлица, при силно засягане на трахеята, децата усещат дразнене зад гръдната кост, а понякога болка. Общото състояние е запазено или леко увредено. Постепенно кашлицата става продуктивна, с отделяне на слузни или слузно-гнойни храчки. Дишането е изострено с прибавени сухи и средни влажни хрипове. Няма прояви на дихателна недостатъчност. Обичайно диагнозата се поставя въз основа на клиничния преглед.

Обструктивен бронхит

Бронхитът представлява възпаление на средните и малки разклонения на двата главни бронха, лигавицата е увредена и нараства производството на слуз. Докато при острия бронхит, заболяването се развива след настинка или вирусна инфекция на горни дихателни пътища, то обструктивния бронхит има остро начало – още през първия ден от заболяването се изявява с бронхообструктивен синдром. Общото състояние е леко до средно увредено. Детето диша шумно, учестено, с удължен експириум, смесена, предимно експираторна диспнея. Установява се хиперсонорен перкуторен тон, при аускултация се долавят средни влажни и сухи свиркащи хрипове. От изследване на кръвно – газов анализ, се наблюдава лека хипоксемия, Sat >95%.

Бронхиолит

Представлява остро инфекциозно заболяване, което обхваща бронхиолите с диаметър под 2 мм. В клиничната практика, „бронхиолит“, често се използва за описване на комбинацията от свиркащо дишане и диспнея при деца до 2 години. Най-честият причинител е респираторният синцитиален вирус (RSV). Самата RSV инфекция, започва като банална вирусна инфекция, с хрема, кашлица, субфебрилитет, намален апетит, конюнктивит и намален прием на течности. Състоянието постепенно се влошава с прояви на БОС, детето в увредено общо състояние, тахидиспнея (80-90/мин), тотален тираж, свиркащо дишане от разстояние и експираторно пъшкане. Перкуторният тон е хиперсонорен, дишането е отслабено везикуларно, с пръснати сухи свиркащи хрипове. Наблюдава се дихателна недостатъчност, с компенсаторна тихикардия, периорална цианоза и акроцианоза. При палпация на корем слезката и черни дроб са уголемени и се установяват под ребрена дъга. От КГА, се установява намалено парциално налягане на кислорода (РаО2), въглеродна задръжка, декомпенсирана респираторна ацидоза. Сатурацията е понижена.


Тежестта на състоянието варира според възрастта на детето, счита се, че при по-големия диаметър на просвета при по-големите деца, отокът на лигавицата не дава толкова драматично отражение върху вентилацията. При недоносени и новородени протичането е особено тежко и атипично. 


За профилактика на RSV се прилагат моноклонални антитела. Обхващат някои конкретни групи:

  • Кърмачета родени, преди 35 гестационна седмица, на възраст под 6 месеца;
  • Деца до 2 години, с бронхопулмонална дисплазия или хемодинамично значима вродена сърдечна малформация;