Превантивни мерки
Лошият контрол на бронхиалната астма е предразполагащ фактор за настъпване на екзацербация при наличие на допълнителни рискови фактори. Нарушаването на имунологичния баланс и рязкото функционално влошаване обикновено настъпват в резултат на подлежащи функционални и структурни нарушения в дихателна и имунна система.
В контрола и лечението на астмата място намират инхалаторните кортикостероиди (ИКС), дългодействащите β2-агонисти(long acting β2-agonist- LABAs) и левкотриеновите антагонисти.
Инхалаторните кортикостероиди са част от златния стандарт за лечение през последните две десетилетия. Инхаторното приложение, свежда до минимум негативните ситемни странични ефекти и осигурява максимално количество активно вещество, на таргетния орган. Лечението с инхалаторните кортикостероиди, винаги се провежда с възможно най-ниската ефективна доза. Те може да забавят растежа, при деца на такава терапия, редовно трябва да се измерва ръста.
Бавнодействащи бета-2-агонисти са доказали своята ефективност в доста по-голяма степен при възрастни поради по-широкото приложение и по-големия брой клинични проучвания. Прилагат се в най-ниската доза, с добър ефект при конкретния пациент. Те са средство на първи избор за допълваща терапия, при деца над 5г.
Левкотриеновите антагонисти (монтелукаст) са подходяща допълваща терапия най-вече за деца под 5 години. Демонстрират отлична ефективност, както при монотерапия така и като част от комбинирана терапия.
Трябва винаги да се има предвид, че всеки пациент е индивидуален и е възможно да реагира по различен начин на една и съща терапия, всичко това се определя от множество фактори.
Лечение на остър астматичен пристъп
При настъпване на обостряне на подлежаща бронхиална астма, ненавременното и недостатъчно ефективно лечение, бързо може да прерастне в животозастрашаващо състояние. Тежките астматични пристъпи при всяко дете оказват огромен негативен ефект, както върху качеството на живота на детето, така и върху родителите. Обикновено се стига до появата на силен стрес дори при най-малките прояви на затруднено дишане.
Веднъж след като родителите бъдат обучени, те трябва да разпонават признаците на настъпващ астматичен пристъп и незабавно да приложат бързодействащ бета-2-агонист(short-acting β2-agonist- SABAs), чрез спейсър.Прилагат се от 2 до 4 впръсквания на всеки 10-20 минути, като това се повтаря поне два пъти.
Ако симптомите се задържат въпреки лечението, то състоянието налага лекарскa намеса.
При всички случаи, ако има прогресиращо влошаване или недостатъчно подобрение в състоянието в рамките на един час трябва спешно да се потърси медицинска помощ. Лекарят оценя тежестта на дихателната недостатъчност, снема кратка анамнеза и оценя жизнените показатели.
Ключова е информацията за приложението лечение, отключващите фактори и обичайната продължителност на пристъпите. Много важно място заема оценката на родителите-всеки родител може да сравни пристъпа с предходи преживени такива.
Установена е корелация между наличието на прилежащи алергии и честотата на интензивно лечение в хода на астматичен пристъп. По-големите деца е по-вероятно да страдат, от тежко протичане, вероятно във връзка с по-дългото излагане на увреждащи фактори. Това разкритие се противопоставя на установената връзка между по-малката възраст и по-високата честота на обостряния. Тези факти оформят тенденцията за наличието на по-голяма честота на астматичните пристъпи при по-малките, но по-тежкото и фатално протичане при по-големите.
Изключително важна е ролята на контролиращата теряпия. Ако забележите зачестяване на пристъпите, по-честа нужда от приложение на SABAs, намаляване на физическия капацитет на детето(лесна уморяемост, поява на затруднено дишане при по-леки от обичайните за него физически усилия)е важно да се обърнете към проследяващия пулмолог, при нужда се преоцени контролиращата терапия. Понякога се налага корекция в терапията и ако детето е с известни сезонни алергии, преди и по време на появата на конкретния алерген(например полени).
