Вирусните респираторни инфекции са най-честите заболявания в детска възраст. Обикновено се касае за т.нар. обикновена настинка. Типичните оплаквания са най-често отстрана на горните дихателни пътища – хрема и запушен нос, лека кашлица, болки в гърлото, фебрилитет. Могат да са налице още слабост, намален апетит, отпадналост, раздразнителност и други. 

 

Различни вирусни причинители могат да доведат до развитие на обикновена настинка, като това се случва най-често през зимните месеци – от септември до април. Малките деца, особено тези, които посещават детско заведение, могат да боледуват много често – от 6 до 8 пъти годишно, а в някои случаи и повече. Периодът между отделните боледувания може да е много кратък и да изглежда, че детето „влиза” от инфекция в инфекция. Много често тава е причина за силна тревога у родителите и посещения при различни специалисти. 


 

Как се предава разпространяват вирусните респираторни инфекции?

Това става много лесно по въздушно-капков път – при кихане, кашляне, говорене. В затворени колективи, каквито са детските ясли и градини условията за разпространение на вирусите са много благоприятни. За това допринасят струпването на едно място на голямо количество деца, затвореното помещение, по-рядкото проветряване, затрудненията при спазването на лична хигиена от страна на децата и други.  

 

Децата са най-заразни в първите 2-4 дни от появата на симптомите. Те обаче започват да отделят вирусните причинители още в края на инкубационният период, т.е. преди появата на симптомите. 

 

Необходимо ли е лечение?

Обикновените настинки са самоограничаващи се. За тях няма специфично лечение, то може да е само симптоматично. Провеждани са различни клинични проучвания за ролята и ефекта на редица медикаменти за лечение на заболяването. Това са: антихистаминови препарати, назални деконгестанти, медикаменти за лечение на кашлицата и други. Така или иначе до момента няма сигурни данни, които да доказват ефекта им в лечението на баналните вирусни респираторни инфекции. 

 

Все пак се препоръчват симптоматични средства, като температуропонижаващи (ибупрофен, парацетамол). При наличие на кашлица могат да се приложат инхалации с физиологичен разтвор. При хрема – промивки на носа с физиологичен или хипертоничен разтвор. Детето трябва да приема достатъчно количество течности, за да се избегне рискът от дехидратация. 


По правило антибиотици не са необходими. Те се предписват само при данни за бактериална инфекция, т.е. при наличие на влошаване в състоянието на детето. Това може да включва развитие на остър отит, синузит, пневмония. Задължително се консултирайте с лекуващия лекар на детето преди да започнете антибиотично лечение. Ненужната употреба на антибиотик няма да повлияе хода на заболяването и може да доведе до развитие на резистентност. 

 

Усложнения се развиват рядко. Въпреки това трябва да се следи за такива. Насочващи симптоми са: засилване и зачестяване на кашлица, учестено и затруднно дишане, болки в ушите, поява на фебрилитет след кратък светъл период, силна отпадналост, сънливост, дехидратация и други. 

 

Каква е превенцията?

В световен мащаб препоръките са: спазване на добра лична хигиена, избягване на контакт с остро болни, често проветряване на помещенията, дезинфекция на повърхностите, пълноценно и здравословно хранене. 

 

Най-важно е редовното миене на ръцете и използване на дезинфектант. Това трябва да се случва заължително преди всяко хранене, след ползване на тоалетната, при прибиране в дома след разходка. Важно да се създадат добри хигиенни навици у детето още от най-ранна възраст.


Употребата на различни имуностимулатори и имуномодулатори към момента е с недоказан ефект и неясно съотношение полза-риск.

3664