Физическото развитие е процес, върху който дават отражение както редица биологични, така и социално-икономически фактори. То е пряко отражение на здравословното състояние на растящия детски организъм и проблемите му заемат важно място в заболеваемостта сред най-малките. В термина "физическо развитие" са включени ред качествени и количествени особености, обект на проследяване при израстването на всеки един индивид.

Растежът е един от най-важните, но не и единствен показател за нормалното развитие на детето. Той протича с различни темпове през различните периоди на детската възраст. Върху него въздействат особености на външната и вътрешната среда. На първо място това е генетичният фактор. Той се унаследява от родителите и има най-голямо значение за окончателния ръст при здрав организъм. Още през вътреутробното развитие и особено след него е налице действието на някои хормони. В ранните срокове на бременността влияние оказват хормони от майчиния организъм. Най-съществено е действието на инсулина в по-късните етапи на вътреутробното развитие. След раждането, по-висока активност придобиват хормоните на щитовидната жлеза, растежния хормон на хипофизата, а през пубертета се наблюдава изключителен скок в ръста под действие на половите хормони.

Не по малко значение за нормалния ръст има нервната система, както с регулаторния си характер, така и с двигателната активност, която осигурява. Метаболитната обмяна има не по-малко значение, а с това идва и ролята на външната среда. Само рационалното и пълноценно хранене, достатъчния прием на белтъци, въглехидрати, липиди, минерали и витамини, могат да дадат основата за пълното осъществяване на генетично детерминираното физическо развитие. Върху последното негативен ефект могат да имат физико-химични фактори като неподходящ климат, лъчения, замърсители, медикаменти, а също и биологични агенти – бактерии, вируси, гъби и др. заболявания. Подходящата социално битова среда винаги трябва да се взима предвид при оценка на качеството на живот на едно дете.

За проследяване на индивидуалния растеж са създадени въз основа на статистическа обработка някои таблици, построени са и т.нар "растежни канали". Нормално темповете на растеж са отражение на генетичните заложби. Доказателство за това е, че при наличие на негативен фактор и изместване от въпросния канал, при отстраняване на вредата, темповете на растеж за кратко време добиват нормалния си ход.

Патологията по отношение на ръста може да бъде два вида – нисък и висок такъв. Необходимо е различаването на генетично или конституционално обусловения ръст с по-високи или ниски стойности от този с патологични такива. При оценката на растежа се взимат пред вид и пропорциите на отделните части на тялото, скоростта му, както и костната възраст.

Физиологичният нисък ръст е фамилна особеност. От една страна е възможно да е налице генетична обусловеност, когато има нормална растежна скорост, нормална костна възраст и пропорционални части на тялото. От друга страна е възможно конституционално обусловено забавяне темповете на растеж с известно изоставане в костната възраст. В тези случаи растежа приключва по-късно, но с нормален окончателен ръст.

Патологичният нисък ръст може да е първичен. В такива случаи може да се касае за пренатални  увреждания (настъпили преди раждането) поради недохранването на бременната, нарушения във функцията на плацентата, при вродени инфекции, при приложение на някои медикаменти по време на бременността или излагането на вредни въздействия.

Ниският ръст трябва да се има предвид като симптом у някои малформативни синдроми. Сред другите белези на последните са аномалии в костната система, увреди в главната и периферна нервна система, сетивен дефицит, умствена ретардация (изостаналост). Някои от съвместимите с живота хромозомни аномалии могат да обусловят нисък ръст - синдом на Даун, синдром на Търнър. Други генетично обусловени аномалии водят до дегенеративни изменения в хрущялите или в костната тъкан. При тях обикновено са налице и диспропорционален растеж и типични рентгенови находки. Типичен пример за това е ахондроплазията, при която са налице нормално по-дължина тяло с къси крайници и относително голяма глава, а с възрастта се появява и гърбица в гръднопоясната област.

Вродени метаболитни заболявания – такива при, които е налице мутация в ген за даден ензим, водеща до отпадане на функцията му и натрупване на токсични метаболити, също включва в съвкупността от симптоми изоставане в растежа.

Вторично обусловен нисък ръст е налице в случаите, в които говорим за влошаването му след наличието на нормален растеж. Обикновено причината се крие извън костната система и е характерно изоставането и в костната възраст. От една страна това може да се дължи на недохранване – поради липсата на основни хранителни вещества и последващи нарушения в метаболизма. Нарушение от подобен характер може да се дължи на смущения в усвояването на хранителни вещества. Последното включва патология на храносмилателния тракт, включително генетично обусловена такава или вторично възникнала.

При повечето ендокринни заболявания в детска възраст има отражение и върху процеса на растеж. Такъв може да е инсулинзависимия диабет. Инсулинът е мощен анаболен хормон, за чието влияние върху растежа вече споменахме. Благодарение на съвременната стриктна терапия на диабета в детска възраст, рядко се наблюдава отражение върху физическото развитие.

Хипофизарният нанизъм се дължи на потискане функцията на растежния хормон – поради ниското му ниво или поради невъзприемчивост на тъканите към него. Причината може да е вродена, но засягането на хипофизата нерядко е и вторично. Касае се за пропорционално изоставане на ръста, с характерен писклив глас поради малките размери на ларинкса, с относително натрупване на подкожна мастна тъкан в областта на туловището и напълно нормално умствено развитие.

Хипотиреоидизмът е друга причина за смущения във физическото развитие, но и за сериозни поражения върху нервно-психическото. Съвременната програма за неонатален скрининг за вроден хипотиреоидизъм позволява навременно откриване на заболелите и адекватно лечение, позволяващо предотвратяване на посочените усложнения. Придобитият в по-късна възраст хормонален дефицит обикновено се отразява първо на растежа, а заедно с това и на костното съзряване и пубертета. При деца се наблюдават и класическите симптоми на заболяването. Нарушенията на растежа на детето могат да бъдат последица от смутената калциево-фосфорна обмяна, а централна роля в това играят паращитовидните жлези. Ниският ръст е особено характерен за псевдохипопаратиреоидизма, при който е налице периферна резистентност към хормона. В случая се касае за генетичен дефект, изявен с характерни малформативни особености.

Характерно е изоставането в растежа при високо ниво на глюкокортикоидите. Синдромът на Cushing, независимо от етиологията му, включва в клиничната картина както промяна в растежната скорост, така и в съзряването на костната тъкан и отклонения в настъпването на пубертета. Типично за заболяването е подчертаното натрупване на подкожна мастна тъкан в областта на туловището и лицето, с характерни лилави стрии по корема, остеопоротични изменения, увеличаване на кръвното налягане и нарушения в толеранса към въглехидратите.

Свръхпродукцията на полови хормони от надбъбречната жлеза или повишение нивото им във връзка с медикаментозен прием или туморен процес води до първоначално стимулиране на растежа, но същевременно индуцира затварянето на епифизарните фуги и окончателните размери остават под нормалните.

Нормалният ход на растежа може да бъде засегнат при редица заболявания, оказващи индиректно влияние. Хронични заболявания, ангажиращи белите дробове, сърдечно-съдовата система, бъбреците, хронични кръвни заболявания дават отражение върху цялостното физическо развитие. Вече стана дума и за някои медикаментозни въздействия с нежелани последици от този характер, главно с хормонална природа.

Не е за подценяване и ролята на семейно-битовите условия, на грижите, на емоционалната връзка с родителите. Не случайно се говори за психосоциален нанизъм (изоставане в растежа). Отнася се до деца, лишени от адекватна родителска грижа, често придружавана и с недохранване, което се отразява на хормоналното и метаболитно състояние. Не рядко се съчетава със сериозни поражения на нервно-психическото развитие.