Нежеланите лекарствени реакции са чест повод за притеснение сред родителите. Всички старателно изчитат листовката на предписаните лекарства и в немалък брой от случаите изброените там лекаствени реакции стават повод за отказ от лечение със съответния медикамент. Към първа част на "Нежелани лекарствени реакции при децата"

 

Рисковите фактори за развитие на нежелана лекарствена реакция са:


  • Предишно приложение на медикамента;
  • Начин на приложение – парентерално или локално;
  • Висока доза и график за приема;
  • Генетична предразположеност;

Наличието на подлежащ атопичен терен НЕ е предразполагащ фактор за поява на нежелани лекарствени реакции към нискомолекулни съставки, но при тези които веднъж проявят алергия рискът от сериозни реакции е значително по-голям. При деца с подлежащи алергии се подхожда с особено повишено внимание при приложение на радиоконтрастни вещества!

Как се поставя диагнозата?

Уточняването на нежеланите лекарствени реакции, започва първо с подробното снемане на анамнеза (история на заболяването). Обсъжда се подробно конкретната доза и начин на приложение, както и се пита активно за предходна употреба.


Наличието на подлежащи бъбречни или чернодробни заболявания, може да промени метаболизма на повечето лекарствата, което налага корекция на дозата и/или интервала на приложение. В някои случаи конкретни медикаменти се оказват строго забранени за употреба прит тези пациенти.


При съмнение за наличие на нежелана лекарствена реакция, се провеждат справки в регистъра с лекарства на Изпълнителната агенция по лекарства (ИАЛ) към Министъра на здравеопазването, международни източници, като Physicians` Desk Reference и Drug Eruption Reference Manual. Всяко лекарствено средство преминава дълъг процес на постмаркетингово наблюдение и лекарите могат да осъществяват връзка с производителя и отделите по лекарствена безопасност, при съмнение за нежелани реакции.


В много от случаи диагнозата алергия към лекарства или лекарствени групи, се оказва неправилно поставена. Това може да доведе до прекомерно честа употреба на алтернативни варианти, които се прилагат при особени индикации.


Например около 90% от пациентите с алергия към пеницилин, се оказва че нямат IgE – антитела, които доказват имунна реакция при предходна среща с медикамента. При голям брой от тези пациенти при болнично лечение неоправдано се прибягва до употребата на Ванкомицин.

 

Кожните тестове за алергия са най-бързият и лесен начин за установяване наличието на специфични IgE антитела. Тестът може да се прилага при високомолекулни съставки (хормони, ензими, токсоиди, антисеруми) както и при пеницилин. Повечето имуномедиирани лекарствени реакции, се дължат по-скоро на метаболити, отколкото изходни съставки на активното вещество. Повечето метаболити са нестабилни и трябва да се свържат с по-големи протеини, за да се постави диагнозата. Кожните  тестове за алергия имат най-широка употреба и точност при тестването за пеницилинова алергия.

 

Какво е лечението?

Справянето с медикаментозните алергии обичайно се свежда до оказване на помощ при установяване на алергичната реакция и избягване на медикамента в бъдеще.


В редки случаи при неизбежната употреба на конкретно лекарство, се провежда десенситизация. Извършва се постепено въвеждане на конкретния антиген в минимални количества, с което се цели редуциране реактивността на ефекторните клетки. Лечението намира приложение при доказани IgE – медиирани имунни реакции. Десенситизацията се провежда само в болница, под наблюдението на алергололог и при наличието на оборудване за реанимация.