Веднага след раждането, при новороденото започва периодът на кардио-пулмонална адаптация. Той се оценява посредством скалата на Апгар и наблюдение в последващите часове. При нужда се започват своевременни реанимационни действия. Отчита се зрелостта на плода, следва мерене, теглене и затопляне.


Едно от важните неща, които налагат своевременно лечение в този период, е наличието на инфекция. Инфекциите на плода и новороденото най-често протичат изключително тежко. Сред най-честата клинична изява на бактериалните инфекции е неонаталния сепсис и менингит. Обичайно се асоциират с ранна гестационна възраст при раждане, ниско тегло спрямо гестационната възраст (хипотрофия), забавена кардио-пулмонална адаптация.


От значение е продължителността на раждането и най-вече колко време преди изгонването на плода е бил спукан околоплодният мехур, което е предразполагащ фактор за вътреутробна инфекция. Също така се оценяват околоплодните води, мекониално оцветени околоплодни води, при малък плод роден преди термин са насочващи за вътреутробен стрес и налагат проследяване на възплаителната активност и преценка за подлежаща вродена инфекция. Отделянето на мекониум е типично за зрелите новородени, особено родените след термин.


 

Неонатален сепсис

Наличието или отсъствието на сепсис се преценява от една страна от клинична гледна точка (по наличието на клинични белези) и от друга спрямо данните от микробиологични изследвания (хемокултура, която може да бъде положителна или отрицателна).

 

  • Дори при негативни резултати от хемокултурата, при клинични белези на сепсис се говори за клиничен сепсис;
  • Дефинитивно неонатална септицемия се наблюдава при комбинацията от клинични симптоми и положителни хемокултури;
  • Отсъствието на клинични прояви в комбинация положителна хемокултура се определя като неонатална бактериемия.

 

Какви са клиничните прояви?

При новородени протичането е неспецифично.

  • Общото състояние е нарушено, с понижен мускулен тонус, нестабилна телесна температура (може да се наблюдава както фебрилитет, така и хипотермия).
  • Нарушения от страна на дихателна система: апноични паузи, с белези на дихателна недостатъчност(тахидиспнея, цианоза, торакоабдоминален асинхронизъм);
  • Сърдечно-съдови прояви: тахикардия, артериална хипотония, централизирано кръвообръщение, бледа марморирана кожа, забавен капилярен рефил >0,3 сек;
  • От страна на ЦНС – децата са неспокойни, издават особен пронизителен вик и плач, могат да се наблюдават гърчови прояви и тремор, както и количествени промени в съзнанието до летаргия и кома;
  • Стомашно-чревни нарушения – затруднено хранене, забавено изпразване на стомаха с наличие на остатъчно съдържимо, изразен рефлукс, повръщане, забавена перисталтика – балониран корем, нестабилни изхождания и кървене;
  • Ранна поява на иктер, продължителна жълтеница и тенденция към кървене от убодните места;
  • Метаболитни нарушения – ацидоза, електролитни отклонения;
  • От страна на отделителна система – олиго-анурия, бъбречна хипоперфузия и др.

 

В зависимост от времето на появата на симптомите, състоянието се определя, като ранен или късен сепсис.

  1. Ранният сепсис е с проява до 3 ден след раждането. Има история за усложения по време на бременността и/или раждането, заразяването е посредством майчиния генитален тракт. Протичането е остро, до фулминантно, с мултиорганно засягане и най-често пневмония.
  2. Късният неонатален сепсис се наблюдава от 4 до 90 ден след раждането. Има история за гладко протекла бременност и раждане. Заразяването е посредством майчиния генитален тракт или от външната среда след раждането. Протичането може да бъде бавно прогресиращо или фулминантно. Обичайно се открива фокус на инфекцията, най-често менингит.

Как се поставя диагнозата?

Първоначалните изследвания включват изследване на пълна кръвна картина с дифернциално броене, ЦРП и хемокултура.

  • Микробиологични изследвания – хемокултура, стомашен аспират, трахеален аспират(при интубирани деца), ликвор при съмнение за менингит, урукултура (при късни инфекции), периферни кожно-лигавични секрети, ушен (взима се до 6-ти час след раждането), анален, носен, гърлен, очен, пъпен – според показанията;
  • Основни и допълнителни хематологични изследвания – пълна кръвна картина, биохимични изследвания, хемостаза, серология;
  • Насочени образни изследвания – рентгенография на бели дробове и сърце, корем, ехокардиография;
  • Лечението е комплексно, като е особено важно своевременното започване на емпирична антибиотична терапия.

Референции:

1. Неонатология Лакс бук, ред.Б.Слънчева, М.Кръстева 2018г.

2. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;