Некротизиращият ентероколит (НЕК) е едно от най-честите животозастрашаващи състояния в неонаталния период, изискващи бърза диагностика и незабавно започване на лечение. Заболяването се характеризира с различна по степен некроза на стената на червата. Причините остават недобре изяснени, но се предполага участието на няколко фактора. Честотата на НЕК възлоза на 1-5% от новородените, хоспитализирани в интензивните звена. Честотата на заболяването се увеличава с намаляване на гестационната възраст на плода и степента на недоносеност.

 

Каква е патогенезата?


Въпреки че се счита, че заболяването има мултифакторна генеза, обикновено триадата: исхемия, ранно захранване и бактериални агенти се асоциира с повишен риск от развитие на НЕК. Най-големият рисков фактор за развитие на некротизиращ ентероколит е преждевременното раждане и незрелият млад организъм. Освен това обикновено заболяването се отключва след като е започнало захранването на новороденото, като при кърмените деца то се среща значително по-рядко.

 

В по-малко от 10% от случаите НЕК се среща при деца, родени на термин. Тогава обикновено заболяването се развива вторично и се свързва с друга подлежаща патология – асфиксия по време на раждането, синдром на Даун, болест на Хиршпрунг, Рота-вирусна инфекция, вродена сърдечна малформация.

 

Каква е клиничната картина?

Кърмачетата с некротизиращ ентероколит се представят с разнообразна симптоматика. Обикновено болестта се развива между втората и третата седмица от раждането. Първите симптоми са неспецифични – летаргия, нестабилна телесна температура, метеоризъм, задържане на хранителни материи в стомаха. Кървави изхождания има в около 25% от случаите. Спектърът на заболяването е широк – от леко протичащ до тежко изразен ентероколит, съпроводен с перфорация, шок, сепсис и т.н.

 

Как се поставя диагнозата?

Рентгенографията на корем е ключова за поставяне на диагнозата. На снимката се вижда мехурчета въздух в стената на червата – pneumatosis intestinalis.

 

Какво е лечението?

Необходимо е бързо започване на терапия дори при непотвърдена диагноза. Специфично медикаментозно лечение за заболяването липсва. Необходимо е да се спре храненето през устата и да се премине към венозни вливания на разтвори, както и поставяне на назогастрална сонда. Важно е проследяването на виталните показатели, кръвно-газовият анализ и електролитният баланс. Антибиотичното лечение трябва да започне веднага след вземане на кръв за хемокултура. Подходящи са широкоспектърните венозни антибиотици, дозирани спрямо килограмите и бъбречната функция.

 

При незадоволително консервативно лечение, както и при настъпване на усложнения или късно диагностициране, се пристъпва към хирургична намеса.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е прогнозата?

Медикаментозното лечение е без успех при около 20-40% от пациентите. Късните усложения включват формирането на интестинални стриктури (стеснения) при около 10% от случаите. Други усложнения могат да бъдат малабсорбционен синдром и слабо наддаване на тегло.

 

Каква е превенцията?

Новородените, които са на естествено хранене имат много по-нисък риск за развитие на заболяването. Според някои учени приложението на медикаменти, потискащи стомашната секреция (H2-блокери и инхибитори на протонната помпа), както и дългото емпирично антибиотично лечение в ранния неонатален период увеличават риска за развитие на некротизиращ ентероколит. От своя страна приложението на пробиотици има известен протективен ефект.