Клинично протичане и симптоми

Проявите на среден отит могат значително да варират при кърмачета и малки деца.


За най-малките е най-типично безпокойството, нарушенията в съня, липсата на апетит и отклонението от хранителните навици и само в някои случай децата посягат към засегнатото ухо и го дърпат. Дърпането на ухото само по себе си има много ниска специфичност и чувствителност по отношение на поставянето на диагнозата среден отит. Детето може да има повишена температура, като това може да е и единственият признак.


 

При руптура на тъпанчевата мембрана се установява изтичане на гноевидна течност от ухото. Наблюдават се също така системни симптоми и такива във връзка с подлежащата инфекция. При напредване на процеса е възможно и загуба на слуха или неговото значително намаляване, което може да остане незабелязано от родителите. Обичайно проявите са нарушение на речта и баланса. 

Изследване на тъпанчевата мембрана

Налични са два вида отоскопия: хирургична и диагностична. Хирургичната се използва основно при отстраняване на церумен и изпълнение на тимпаноцентеза или меринготомия. Диагностичната се провежда с по-големи лещи и затворен източник на светлина. В канала на външното ухо внимателно се поставя спекулум, с помощта на който се насочва източника на светлина и лещата. Макар и безболезнена процедурата е сравнително инвазивна и често липсва съдействие от страна на малките пациенти.


Важни характеристики на тъпанчевата мембрана са: контур, цвет, прозрачност, структурни промени и подвижност.

 

Анатомично тъпанчевата мембрана се разделя на pars tensa и pars flaccida. Pars tensa заема долните 2/3 от мембраната и контура нормално е леко вдлъбнат. При наличие на отклонение се наблюдава значително нарастване на тази вдлъбнатина. Нормалният цвят е перлено сив, като при pars flaccida зоната е малко по-васкуларизирана и червенее. Наличието на зачервяване може да е признак на инфекция, имайте предвид обаче, че лекото зачервяване може да се дължи също така и на продължителен плач. Появата на бели участъци се свързва с излив в средното ухо. Отклоненията в цвета могат да бъдат също така жълтеникави или синкави.

 

Изключително рядко наличието на ограничена бяла зона е признак на вродена холестеатома. Структурните отклонения могат да бъдат: одрасквания, перфорации и ретракции (придърпвания на мембраната). Ретракциите и перфорациите, особено в задно-горния квадрант, могат да са признак на сформирането на холестеатома. От всички характеристики с най-голяма чувствителност и специфичност е подвижността на тъпанчевата мембрана по отношение поставянето на диагноза. Липсата на пълна подвижност е типична за наличието на перфорации.

Лечение

Лечението на средния отит включва антибиотична терапия, овладяване на болковия синдром и наблюдение. Продължителността на антибиотичното лечение трябва да бъде поне 10 дни, за да се постигне адекватна концентрация на антибиотика в засегнатите тъкани.
 

Референции:

1.Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition

by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;

2.Справочник за диагностика и лечение на детските болести, ред.Проф.д-р Тоньо Шмилев, инд. Райков 2014г.