Д-р Атанас Кацаров завършва медицина през 1998 г. в Медицински университет – София. През 2003 г. придобива специалност по ортопедия и травматология. От 1994 г. работи в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов” като волунтиер, стажант и специализант в Първа травматологична клиника. От 2004 г. е част от екипа на Клиника по детска травматология.

 

Има повече от 30 публикации и участия в специализирани конгреси. Специализира във Франция и Холандия.


 

Д-р Кацаров бе един от лекторите на Форум "Детско здраве", който се организира от Puls.bg на 11 октомври в Интер Експо Център.

Форумът е насочен изцяло към детското здраве, като поставя във фокуса усилията за подобряване на имунитета на детето, като цялостна грижа за неговото здраве. На него лекари и медицински специалисти говориха за начините как да се избегнат честите боледувания на детето от вирусни и други инфекции и заболявания през студеното полугодие, как да се храни правилно за изграждането на здрав организъм.

 

В рамките на събитието лекарят ортопед говори за профилактиката на най-честите опорно-двигателни проблеми при децата.

 

Травматичните проблеми на опорно-двигателния апарат са доста чести и за жалост в една или друга степен са неизбежна част от живота на подрастващите.

 

По данни на Световната здравна органзизация травматизмът е една от основните причини за смърт при децата до 5-годишна възраст. През 2011 г. така са загубили живота над 7 млн. малчугани по света. В същото време травмите са втората причина за хоспитализация сред децата до 15-годишна възраст.

 

Статистиката сочи, че няма голяма разлика в количеството на травмите в последните 7-8 години, но по отношение на вида им се наблюдават все повече високоенергийни травми. Причина за това, разбира се, е все по-динамичният живот. Много е плашещо, че инцидентите с велосипеди все повече приличат на пътно-транспортните произшествия както по тежест, така и по брой жервтви.

 

Родителите трябва да знаят, че познаването на травмите и начина на тяхното лечение води до ограничаване на последствията и намаляване на риска за живота на децата.

 

Най-общо можем да обособим два вида травми:

  • открити – рани, охлузвания, порязвания, контузии, разкъсвания, от ухапвания, счупвания и прободни, посечни и огнестрелни рани;
  • закрити – навяхвания, руптури, счупвания, състресения и изкълчвания.

 

За да лекуваме децата ефективно, трябва да знаем, че техните скелети имат някои особености. Пример за това са наличието на растежни зони, еластичните и пластични кости и потенциалът за ремоделаж.

 

Съществен проблем е прогресивното нарастване на честотата на травмите с нарастване на възрастта, като техният пик е около 12-годишна възраст. В България честотата нараства особено много през летните месеци, най-вече в края на лятото и началото на всяка учебна година.

 

Обиквено става дума за битови, спортни и травми в училище. Естествено, от тях страдат главно момчетата.

 

Адекватното поведение при леките травми изисква от страна на родителите и близките поставяне на лед на нараненото място, компресивна превръзка, повдигане на крайника в декливна позиция, почивка и аналгетици.

 

При сериозни наравявания задължително се търси квалифицирана спешна медицинска помощ.

 

Най-честите фрактури на костите в детска възраст се изразяват в дистален край на лъчевата кост (над китката), дистален край на раменната кост (транскондилни фрактури), кости на подбедрицата, бедрена кост, ключица. В такива случаи при открити фрактури ведната трябва да се спре кървенето, а при закрити върху нараненото място трябва да се постави лед с оглед възпрепятстване появата на отока, след което детето да се заведе в лечебно заведение.

NEWS_MORE_BOX

 

Особено внимание бих искал да обърна на състояния като болезнената пронация, което се състои в непълно изкълчване на главичката на лъчевата кост при деца от 3 месеца до 7-8 години с пик около 2-3 - годишна възраст, получаваща се при теглене на предмишницата.

 

При нея детето стои с отпуснат до тялото горен крайник, не си служи с него и не го щади. Пронацията се характеризира със силна болезненост при пасивни движения.

 

При това състояние липсват оток, хематом или видимо разместване. Лечението се състои в наместване при сигурност в диагнозата и познаване на техниката.

 

Друг проблем, на който бих искал да се спра, е адолесцентната епифизиолиза. Тя представлява бавно настъпваща епифизиолиза (приплъзване) на проксималната епифиза на фемура, дължаща се най-често на хормонален дистабаланс (адипозо-гениталната дистрофия).

 

По-често се среща при момчета на възраст между 11 и 15 години.

 

Травматичен момент може да доведе до остро настъпила епифизиолиза при вече засегната от заболяването епифиза. Ако не се лекува, това състояние може да се окаже инвалидизиращо, затова не бива да се пренебрегва.

 

Към основните ортопедични проблеми на опорно-двигателния апарат на децата спадат плоскостъпие, вродени криви крачета, криви пръсти на ръката, ходене навътре, което се получава при вътрешна ротация на бедрената кост при деца над 2 години, ходене на пръсти, разлика в дължината на крайниците, болест на Шлатер, дисециращ остеохондрит, поплитеална (Бейкърова) киста, сублуксация или луксация на пателата, дискоиден менискук и вродена дисплазия и луксация на тазобедрената става.

 

Други такива са септичния артрит и остеомиелит, транзиторен синовиит, болест на Пертес или идиопатична аваскуларна некроза на главата на бедрената кост, остеопороза и остеосклероза, полидактилия и синдактилия, артрогрипоза, болест на Панер, висока скапула, ганглион, остеоходродисплазии, тортиколис, неправилен строеж и сколиоза.

 

Специално за сколиозата, която представлява асиметрия в паравертебралната мускулатура, нивото на лопатките, глутеалните гънки, крилата на хълбочната кост или изпъкване на ребро или лопатка.

 

При съмнение за наличие и тежестта на гръбначно изкривяване се прибягва до рентгенова снимка в изправен строеж на целия гръбначен стълб и консултация с ортопед или кинезитерепевт.

 

Вродената дисплазия и луксация на тазобедрената става се изразява в недоразвит (плитък) ацетабулум. Честотата на заболяването е 2 на всеки 1000 новородени.

 

Симптомите са разлика в дължините на долните крайници, асиметрия в броя и вида на кожните гънки и ограничено движение в засегнатата става. Задължително се прави ехографски преглед най-късно до 2 месеца след раждането. Лечението става с помощта на  стременца на Павлик, ортеза Tubingen, репозиция и гипсова имобилизация, оперативно лечение.

 

Нито един от тези проблеми не трябва да се пренебрегва, защото тяхното задълбочаване може да попречи на пълноценния и здравословен живот на децата. Тези усложнения са социално-значими и тежат както на самия човек, така и на обществото в икономически аспект.

 

Искам да подчертая, че родителите не трябва да ограничават децата си. Не можете да им забраните да играят, защото това е в тяхната природа.

 

Важно е обаче да следите зорко тяхното развитие и да се грижите за профилактика и лечението на болестите, които ги застрашават.