Високата температура при децата се определя тогава, когато стойностите ѝ са равни или надвишават 38 градуса при ректално измерване. При по-високи стойности състоянието се нарича хиперпирексия. Всяко покачване на температурата при децата трябва да се счита за признак на налично заболяване. Телесната температура се контролира от термочувствителни неврони, които са разположени в преоптичния или предния дял на хипоталамуса. Те, както и рецепторите за топло и студено, разположени по кожата и мускулите, отговарят на промените в телесната температура. Отговорът на терморегулацията се изразява в пренасочване на кръвта към различни части на тялото, повишаване или намаляване на потоотделянето, както и поведенчески промени.
Различни механизми участват в процесите на покачване на телесната температура. Първият от тях е свързан с действието на външни или вътрешни пирогени, които променят температурния праг в хипоталамуса. Вътрешните – ендогенни пирогени са различните видове цитокини, които са медиатори на възпалението. Различни инфекциозни заболявания, както злокачествените новообразувания и възпалителните заболявания също могат да бъдат причина за повишена температура поради повишаване на производството на пирогени. Като външни пирогени могат да се определят множество външни болестотворни микроорганизми и вируси. Те водят до активиране на макрофагите, които са естествена част от имунната защита и предизвикват производството на ендогенни пирогени.
Причините за висока температура при децата могат да се разделят в 4 категории: инфекциозни, възпалителни, неопластични и хетерогенни. Самоограничаващите се вирусни инфекции – настинка, гастроентерит и други, както и неусложнените бактериални инфекции – отит на средното ухо, фарингит и синузит са най-честите причини за повишаване на температурата при децата.
Продължителността на повишаването на телесната температура може да служи като ориентир за възможните причини за състоянието. Вирусните инфекции обикновено се свързват с по-бавно сваляне на високата температура в рамките на период от една седмица. От друга страна, при бактериалните инфекции се наблюдава бърз спад в температурата след започване на подходящо антибиотично лечение. Въпреки че този терапевтичен подход може да осигури бързо и ефективно отстраняване на бактериалните причинители, ако тъканната увреда е разпространена, възпалителният отговор и повишената температура могат да продължат в рамките на дни след елиминиране на бактериите.
Клиничната изява при висока температура при децата може да бъде разнообразна и да варира от асимптоматични състояния до изразено влошаване на състоянието на детето. Видими са раздразнителността и повишената отпадналост на децата. Освен това, други характерни оплаквания са усещането за охлаждане или прекомерно загряване, зачервяването по лицето и втрисането. Често може да се наблюдава бледост на лицето и загуба на апетит.
Причината за повишаването на температурата води до поява и на други съпътстващи симптоми. Наблюдават се и промени в сърдечната честота. Най-често при повишаване на телесната температура се учестява дейността на сърцето – състояние, известно като тахикардия. Сърдечната честота се повишава с 10 удара в минута за всяко повишаване на температурата с 1 градус при деца на възраст над 2 месеца. Относителната тахикардия, при която ускоряването на сърдечната честота не е пропорционално на повишаването на телесната температура, най-често се дължи на неинфекциозни причини или инфекции, при които причина за висока температура е отделянето на бактериален ендотоксин. Тези вещества действат като вътрешни пирогени.
Относителната брадикардия – забавена сърдечна дейност, се наблюдава при запазване на бавен пулс, въпреки наличието на висока температура. Това състояние е характерно за инфекции като тиф, лептоспироза, бруцелоза и други. Брадикардия при наличие на висока температура може да се дължи и на нарушения в проводните процеси в сърдечната мускулатура. Това е характерно при наличие на сърдечно засягане в контекста на ревматизъм, лаймска болест, вирусен миокардит или инфекциозен ендокардит.
Референции:
Nelson Textbook of Pediatrics, 21th Edition, Elsevier, 2020
