Морбили вирусът е един от най-контагиозните инфекциозни агенти, познати на човечеството. Инфекцията се предава лесно по въздушно-капков път от човек на човек. Поради устойчивостта на вируса в околната среда, директен контакт не е необходим. (Към първа част от материала)


Инкубационният период (времето от заразяването до появата на първите симптоми) е между 7 и 21 дни, като средно възлиза на около 13 дни.


Заболяването започва с продромална фаза. Тук симптомите са неспецифични, обрив все още няма, а разграничаването на морбили инфекцията от другите вирусни респираторни инфекции е много трудно, понякога дори невъзможно. Тази фаза е с продължителност между 2 и 4 дни.


 

Симптомите включват: висока температура, хрема с воднист секрет, зачервяване и сълзене на очите, намален апетит, отпадналост и други. Към края на периода при 60-70% от децата се появява отличителният знак на заболяването – петната на Филатов-Коплик. Те представляват малки белезникави папули, с големина на оризово зърно върху еритемна (зачервена) основа. Те се наблюдават по вътрешната страна на бузата, срещу кътниците. 


Обривна фаза. Тя настъпва 3-4 дни след появата на първите симптоми. Обривът е макуло-папулозен, върху еритемна основа и започва от лицето – линията с косата, зад ушите, по врата. Постепенно обривът се разпространява надолу по тялото и крайниците, като отделните обривни единици се сливат (конфлуират) и така се засягат широки части от кожата.

 

Обривът е с продължителност между 5 и 10 дни и претърпява обратно развитие по реда на появата си – първо изчезва по лицето. След него кожата може да се залющва или да остане по-тъмно пигментирана.  Високата температура отшумява с избледняване на обрива, като персистирането й обикновено е признак за развитие на усложнения. 


Съпътстващи симптоми могат да бъдат: кашлица (която се задържа няколко седмици), болки в гърлото, болки в корема, увеличени лимфни възли, спленомегалия и други.


Кои са усложненията?

Те се срещат често, а най-застрашени са малките деца, бременните, възрастните, имунокомпрометираните, тези с лош хранителен статус, както и тези с подлежащо хронично заболяване.


Усложненията могат да засегнат на практика почти всички органи и системи:

 

  • Дихателна система. Респираторните инфекции са най-честите, като те включват: остър отит, ларинготрахеит, бронхит, пневмония. Именно пневмонията е едно от най-тежките усложнения. Тя може да бъде първична – причинена от вируса или в резултат от вторична бактериална инфекция. В някои случаи пневмонията може да протече много тежко, като около 60% от смъртните случаи са причинени именно от нея.
  • Нервна система. Тук усложненията се проявяват в различно време и включват: фебрилен гърч, енцефалит, посинфенциозен енцефаломиелит, субакутен склерозиращ паненцефалит.

Енцефалитът настъпва като усложнение при 1 на 1000 болни, като най-често той се проявява на около 5-ия ден от заболяването.

 

Посинфекциозният енцефаломиелит е с подобна честота, но той се развива след преболедуване – около 2 седмици след отшумяване на обрива.

 

Субакутният склерозиращ паненцефалит се развива 5 до 10 години след преболедуването.  

 

Останалите по-чести усложнения включват: гастроентерит, панкреатит, тромбоцитопения, перикардит, миокардит, остра бъбречна недостатъчност и други.

 

Лечението е симптоматично и включва: прием на антипиретици, рехидратация, постелен режим, лесно усвоима храна. При наличие на бактериална инфекция се предписват антибиотици. Има някои проучвания за ролята на витамин А в превенцията на усложненията и намаляване на смъртността. Специфично лечение срещу морбили вирусът към момента няма.

 

Децата, диагностицирани с морбили следва да са под карантина, за да се предотврат разпространението на заболяването.