Инфекциозната мононуклеоза е известна още като „болестта на целувката“. Причинителят на заболяването е вирусът на Епщайн-Бар, който принадлежи към групата на херпесните вируси. Счита се, че голяма част от хората са безсимптомни носители на вируса. Както останалите представители от групата на херпесните вируси, така и този на Епщайн-Бар остава в организма на човек веднъж след като е проникнал там.

 

През повечето време той е в инактивирано (латентно) състояние, но понякога започва да се размножава активно. В този период той може да се открие в слюнката и някои други телесни течности. Разпространява се от един човек на друг при тесен контакт (например при целуване).


 

Много от децата, инфектирани с вируса на Епщайн-Бар, нямат оплаквания или те са леко изразени. В случаите, когато оплакванията са на лице, те могат да включват:

  • повишена телесна температура;
  • възпалено гърло, включително и наличие на белезникави налепи по сливиците;
  • увеличени лимфни възли в областта на врата, слабините или аксиларната ямка;
  • умора.

 

В допълнение към тези класически симптоми на заболяването при някои деца могат да се срещат още:

  • втрисане;
  • главоболие;
  • намален апетит;
  • подпухване на клепачите;
  • увеличение на черния дроб и слезката;
  • фотофобия (светлобоязън);
  • анемия.

 

Някои деца с Епщайн-Бар вирусна инфекция могат да развият менингит, енцефалит, синдром на Гилен-Баре. В единични случаи инфекцията може да засегне сърцето, предизвиквайки миокардит и тестисите, предизвиквайки орхит.

 

Вирусът се асоциира и с някои видове злокачествени заболявания на кръвта. Това се случва в редки случаи, като все още не е и известно защо при някои индивиди се развива, а при други – не.

 

Кога е необходимо да се свържете с педиатъра на детето?

 

Ако при детето се наблюдават симптомите, описани по-горе и особено при повишена телесна температура, болки в гърлото, умора, отпадналост и увеличени лимфни възли, е необходимо да потърсите лекарска помощ.

 

Как се диагностицира заболяването?

 

Обикновено диагнозата се поставя чрез обстойно снета анамнеза, физикален преглед и извършване на някои лабораторни изследвания. Те включват изследване на пълна кръвна картина и откриването в нея на характерните за заболяването атипични лимфоцити. Могат да се докажат и антитела в кръвния серум срещу вируса на Епщайн-Бар.

 

Какво е лечението?

 

Голяма част от лечението се състои в осигуряване на комфорт на детето по време на инфекцията. В това отношение някои педиатри препоръчват:

  • даване на антипиретици като парацетамол и ибупрофен при температура над 38,5оС;
  • постелен режим с ограничаване на физическите натоварвания;
  • Тъй като това е вирусна инфекция, даването на антибиотик няма да промени нейния ход. При употребата на антибиотици от групата на пеницилините е възможна появата на морбилиформен обрив в горната част на тялото.

 

NEWS_MORE_BOX

 

  • В малък процент от случаите особено при силно изразена обструкция на горните дихателни пътища, причинена от уголемените и оточни тонзили, може да се наложи прилагането на кортикостероиди за облекчаване на състоянието и намаляване на отока.
  • Децата с мононуклеоза не бива да участват в контактни спортове, докато размерът на слезката не се нормализира, тъй като съществува опасност от нейната руптура (разкъсване) при директен удар в тази област.

 

Каква е прогнозата?

 

В повечето случаи оплакванията преминават за 1 до 3 седмици. Макар и рядко общата отпадналост и слабост могат да се задържат и по-дълго време.

 

Как да се предпазим?

 

Трудно е да се ограничи разпространението на вируса, тъй като веднъж инфектиран, човек става източник на инфекцията за цял живот. Необходимо е все пак децата да избягват хранене с общи прибори и пиене от общи чаши. До момента не съществува ваксина срещу заболяването.