Менингитът протича със силно главоболие, придружено от висока температура (около 40 градуса) и втрисане. Болките във врата и сковаността на крайниците са сред характерните симптоми за подобно състояние. Инфекцията протича с гадене и повръщане. Появява се и страх от светлина, дезориентираност и цялостна отпадналост. На по-късен етап червените петна по кожата започват да некротизират, а болният маже да изпадне в кома.

 


Менингитът е изключително коварен, тъй като в началото симптомите не са притеснителни и напомнят по-скоро на грип. За съжаление заболяването прогресира изключително бързо и за броени часове маже да доведе до тежък сепсис (отравяне на кръвта).


 


Специалистите обясняват, че менингитът е остро инфекциозно заболяване, което протича в различни по тежест форми – от назофарингит до сепсис. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път, но това става значително по-трудно, отколкото при грипните или другите респираторни вируси.

 


Регистрира се целогодишно и е повсеместно разпространено в целия свят. Експертите уточняват, че заболяемостта се увеличава през зимата и в началото на пролетта. Те обясняват този факт с намалените защитни сили на организма през този период на годината и податливостта му към инфекции. Най-податливи са малките деца и тийнейджърите. Източник на зараза могат да са както други болни хора, така и заразоносители без изразени симптоми.

 


По данни на Световната здравна организация около 5-10% от хората носят причинителя на заразата в себе си, но никога не боледуват. Различни научни изследвания показват, че от 200 заразоносители едва 10-15 могат да развият менингококов назофарингит и само при един от тях болестта ще протече в най-тежката си форма – менингококов сепсис.

 


Назофарингитът е най-леката фаза на всяващото страх заболяване, докато свръхострият сепсис може да се развие само за няколко часа и да завърши летално. Мълниеносното протичане на инфекцията е много рядко, но когато това се случи, реакцията на лекарите трябва да е мигновена. И въпреки това няма никаква гаранция, че предприетите от тях мерки ще дадат желаните резултати.  

 


Изключително важен е проблемът с диагностициране на заболяването. Мащабно проучване показва, че 40% от личните лекари срещат затруднения при разкриването на заболяването.

 


В България се предлагат три ваксини срещу бактериален менингит. Самата имунизация още не е задължителна, а е само препоръчителна. Очаква се обаче това да се промени и имунизирането срещу минингит да стане задължително от 2010 г.

 


Ваксините вече са утвърдили мястото си в медицината и страховете от прилагането им са напълно неоснователни, смятат специалисти.  

 


Възпалението на обвивката на главния и гръбначния мозък се предизвиква от вирус или от бактерия. Вирусната форма може да бъде причинена от всеки вирус. При него смъртността е по-малка, различава се и по симптоми. Бактериалният е по-коварен, а сепсисът е най-смъртоносната му разновидност. Ваксините, които се прилагат, действат срещу различните причинители на бактериалния менингит. Лекарите уверяват, че поставянето на ваксина против менингит не може да провокира заболяване. В редки случаи като странична реакция може да се предизвика повишаване на температурата.
 


Единият от вариантите на ваксината, прилагани у нас, е ваксина срещу хемофилус инфлуенце тип В. Бактерията предизвиква менингит и пневмония при децата. Поставят се 3 дози на различна възраст. Имунният отговор е между 95 и 98%. Същият препарат е включен към 5-валентна ваксина, която е и срещу дифтерия, тетанус, коклюш и детски паралич с по-безопасния убит вариант на полиомиелитната ваксина.

 

Втората ваксина е срещу инвазивна пневмококова болест, което включва пневмококов сепсис, пневмококова пневмония и отит, причинявани от вид стрептококи. Тя е американска и се внася от близо година. Поставя се на 4 пъти и дава над 95% имунен отговор и предпазва от 7 серотипа пневмококи. Ваксината е конюгатна, както и тази срещу хемофилус инфлуенце, което значи, че антигените са натоварени на специфичен белтък. Благодарение на тази техника ваксината е приложима и при бебета.

 

При по-старите препарати активният антиген е без белтък и заради това могат да се прилагат на деца от 1,5 г. нагоре. Пример за такава технология е ваксината срещу менингококи подтипове А и С, която трябва да се повтаря през 4 г. За България подтип А е рядкост, С се среща по-често, а най-масов е подтип В, срещу който се готви ваксина. Наличната се слага и на възрастни, без това да повишава риска от нежелани реакции.