Микроцефалията е състояние, при което размерът на главата на бебето е много по-малък от очаквания. По време на бременността главата нараства, тъй като самият мозък увеличава своя размер и по този начин разширява черепната кутия.

 

Микроцефалията може да настъпи, тъй като мозъкът на бебето или не се развива правилно по време на вътреутробното развитие, или е спрял да нараства след раждането. Това довежда до по-малък размер на главата. Микроцефалията може да е изолирана или да се съпътства от други вродени аномалии. Обикновено състоянието се съпровожда от:


  • Припадъци;
  • Изоставане в развитието (например речеви проблеми, забавяне на седенето, стоенето и ходенето);
  • Интелектуални нарушения (трудно заучаване, проблеми във общуването с хора и всекидневния живот);
  • Проблеми при движение и пазене на равновесие;
  • Проблеми при хранене (например трудности при гълтане);
  • Намален слух или загубата му;
  • Проблеми със зрението.

 

Тези нарушения могат да бъдат от леко до тежко изразени и обикновено са за цял живот. При тежките форми на микроцефалия тя може да бъде животозастрашаваща. Поради трудната прогноза бебетата трябва да бъдат стриктно проследявани по отношение растежа и развитието им.

 

Каква е честотата?

Микроцефалията не е често срещано състояние. Обикновено тя се проявява в 2 на 10000 случая.

 

Какви са причините и рисковите фактори?

 

В повечето случаи етиологията остава неизяснена. В някои случаи става въпрос за генетичен дефект. В други се предполага действието на редица увреждащи фактори по време на бременността:

  • Инфекции – рубеола, токсоплазмоза, цитомегаловирус;
  • Тежко недохранване;
  • Токсично увреждане под влиянието на алкохол, дрога, токсични вещества;
  • Нарушаване в кръвотообръщението на бебето по време на бременността.

 

Случаи на микроцефалия са докладвани и при бебета, родени от майки, инфектирани с вируса Зика по време на бременността. Научно доказана е връзката между микроцефалията и инфекцията с вируса на Зика. Все още се правят проучвания как това може да бъде предотвратено и какви са дългосрочните прогнози.

 

Как се поставя диагнозата?

Микроцефалията може да бъде диагностицирана по време на бременността или след раждането:

  • По време на бременността. Това става чрез ултразвуково изследване. То трябва да се направи в края на втория или началото на третия триместър.
  • След раждането. Извършва се чрез измерване обиколката на главата, след което полученият резултат се сравнява със средните стойности за съответната популация в зависимост от пола и възрастта. Измерването трябва да се извърши не по-рано от 24 часа след раждането. Това време е необходимо на главата да се възстанови от компресията, която настъпва в родовия канал по време на раждането.
NEWS_MORE_BOX

 

Ако се подозира микроцефалия, е необходимо извършването на някои образни изследвания, като например компютърна томография (скенер) или ядрено-магнитен резонанс. Чрез тях се разкриват структурните особености на мозъка и може да се установи дали детето има вродена инфекция или е наличен друг проблем.

 

Има ли лечение?

Микроцефалията е състояние, което остава за цял живот. Не е открито лечение или терапевтичен подход за дефинитивно спарвяне със състоянието. Тъй като микроцефалията може да е от леко до тежко изразена, терапевтичните мерки също се различават.

 

При деца с леко изразена микроцефалия е необходимо единствено периодично проследяване на растежа и развитието. Те обикновено нямат сериозни оплаквания с изключение на по-малкия размер на главата.

 

При по-тежко изразените форми се пристъпва към симптоматично лечение на съпътстващите усложнения. Препоръчва се ранна интеграция, за да могат децата да развият в максимална степен потенциала си. Полезни са речеви упражнения, физиотерапия, трудова терапия.