Освен типичните бактериални пневмонии, съществува и една особена група – първични атипични пневмонии, които имат по-особено протичане и се причиняват от някои особени микроорганизми, сред които са Mycoplasma pneumonia, Legionella pneumophilla и пситакозите.


Mycoplasma pneumonia (M. pneumoniae), представлява извънклетъчен микроорганизъм, който колонизира лигавиците и чрез редица патогенетични механизми противодейства на изхвърлянето от макроорганизма. Миклоплазмите причиняват възпалителни заболявания на горните дихателни пътища (ГДП), като може да засегнат всеки орган от тях, както и да десцендират като причиняват по-сериозни поражения, сред които микоплазмена пневмония. Изключително рядко могат да постъпят в кръвта.


Микоплазмите са сред най-честите причинители на придобита пневмония при млади хора и деца. Най-често се среща при деца и тинейджъри до 20-годишна възраст, като най-висока заболеваемост се наблюдава във възрастта от 5 до 20 години.



В нашите географски ширини заболяването може да се наблюдава целогодишно, но броят на случаите зачестява в края на лятото и през есента. Предаването е от човек на човек при близък контакт посредством инфектирани секрети.


След заразяване, следва продължителен инкубационен период 2 до 3 седмици. Микоплазмите предизвикват ограничени епидемични взривове в затворени общества.


От друга страна, едва 5 до 10% от заразените реално развиват пневмония, повечето заразени са безсимптомни носители.

 

Какво представлява M. pneumoniae?

Микоплазмите са плеоморфни организми, които за разлика от бактериите нямат клетъчна стена (само плазмена мембрана), а за разлика от вирусите нямат нужда от клетка гостоприемник, за да се размножават. Това са едни от най-малките свободноживеещи микроорганизми.


Най-типичният симптом на микоплазмената инфекция, засегнала долни дихателни пътища и белите дробове е продължителната пристъпна кашлица. Децата кашлят със седмици, с периоди на обостряне и мнимо затишие.


Разполагат с няколко патогенетични механизма, които осигуряват преживяването им в макроорганизма:

  • Адхезия – чрез механизмите за прикрепване към клетъчната мембрана на гостоприемника, нарушават движението на цилиарните въси и унищожават клетките. Пристъпната кашлица, вероятно се свързва с потиснатата функция на цилиарния епител и улесненото котаминиране с патогенни микроорганизми на долните дихателни пътища.
  • Автоантитела – предизивикват отбразувнето на циркулиращи автоантитела, а поради прикрепването и върху еритроцитите се образуват студови хемаглутинини.
  • Продуцира водороден пероксид и супероксидни аниони, чрез които директно уврежда клетките. Активира възпалителни медиатори.

Всичко това се изразява в появата на катарални възпалителни изменения на трахеята и бронхите, разрушаване на ресничестия епител, оток и задебеляване на стените на алвеолите.

Следва продължение...

 

Референции:

1. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition
by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;

2. Инфекциозни болести за медици, ред. доц.Р.Комитова, 2014г.;

3. Mycoplasmal Pneumonia, Michael Joseph Bono, MD, FACEP; Chief Editor: Guy W Soo Hoo, MD;