Какво е клиничното протичане на микоплазмената инфекция?
След инкубационен период от 1 до 3 седмици може да се появят разнообразни прояви. От типично локализирано засягане на горни или долни дихателни пътища – ринофарингит, ларингит, трахеит и бронхиолит, леко краткотрайно протичане.
Развитието на микоплазмена пневмония е постепено, с поява на субфебрилитет, неразположение, отпадналост, дразнене в гърлото, суха дразнеща кашлица и главоболие.
Рядко може да се установи бронхообструктивен синдром и затруднено дишане.
При преглед се установява, че децата са в запазено или леко увредено общо състояние. Няма белези на фебрилно – интоксикационен синдром.
При аускултация особено в началото липсва белодробна находка. В много по-напреднал етап на инфекцията може да се установи удължен експириум и сухи свиркащи хрипове или разнокалибрени влажни хрипове.
Образни изследвания – от рентгенография на бели дробове и сърце се установява образът на първична атипична пневмония. Откриват се ивицести интерстициални инфилтрати от хилуса към основите, по-често засягащи долните лобове. Рядко може да има и малки плеврални изливи. Рентгенографските изменения могат да се задържат продължително време (до около 4 месеца).
Лабораторните изследвания могат да са без значими отклонения. При около ¼ от болните има левкоцитоза и умерено ускорена утайка (СУЕ).
Как се поставя диагнозата?
Потвърждаването на микоплазмената инфекция може да стане чрез директно изолиране на М. pneumoniae, от заразени секрети (гърлен секрет, храчка, трахеобронхиален лаваш, урина или влагалищен секрет), на селективни хранителни среди. Въпреки, че това е златен стандарт за диагностика, изследването е бавно (отнема поне 2 седмици) и изчакването на резултата е неоправдано защото твърде дълго би се отложило лечението.
Друг метод за диагностика е проследяване нарастващия титър на антитела. Чрез ELISA метода могат да се установят специфични IgM, IgG или IgA. За около 2 до 3 седмици се наблюдава нарастване на титъра секреторните антитела.
Лечение
М. pneumoniae е чувствителна към антибиотици, които инхибират протеиновия синтез – макролиди и тетрациклини. Докато тетрациклините са предпочитани за лечение при възрастните, то при децата се прилагат основно макролиди (поради негативния ефект на тетрациклините върху костния растеж).
Каква е прогнозата?
При липса на лечение е възможно както спонтанно оздравяване в рамките на седмица, така и продължително боледуване и задържане на мъчителната кашлица месец и повече.
При адекватно лечение, настъпва пълно възстановяване без последващи усложнения. Може да се наблюдават усложнения при деца със сърповидно-клетъчна анемия в хода на микоплазмена пневмония.
След преболедуване се развива краткотраен имунитет.
Липсва специфична профилактика и най-добрата превенция е избягването на затворени, пренаселени помещения.
