Междукамерният дефект представлява вродена сърдечна малформация, при която между лявата и дясната камера на сърцето съществува комуникация - отвор. Той може да бъде с различно разположение, форма и големина и съответно да предизвика от дискретни до тежки оплаквания. Междукаерният дефект е най-честата вродена сърдечна малформация, като представлява около 25% от всички сърдечни пороци.

 

Какво се случва при наличие на междукамерен дефект?


 

Лявата камера е с много по-добре развита мускулатура в сравнение с дясната. Това се обяснява с факта, че от лявата камера излиза аортата. От там започва големият кръг на кръвообращение, който трябва да снабди с кръв целия организъм, т.е. пътят, който изминава кръвта е много по-дълъг.

 

От дясната камера излиза белодробната артерия, в която тече кръв към белия дроб. Там тя трябва да бъде оксигенирана (наситена с кислород). Така се формира малкият кръв на кръвообращение, по който изминатото разстояние е много по-малко.

 

При наличие на комуникация между двете камери по-високото налягане в лявата камера довежда до преминаване на кръв към дясната камера, а оттам и към белодробната артерия. Като резултат се увеличава кръвотокът към белите дробове, което може да доведе до развитие на белодробен оток, дихателна недостатъчност, влошаване на оксигенацията и други.

 

Каква е клиничната картина?

 

Оплакванията при детето зависят от вида, разположението и големината на междукамерния дефект. Когато дефектът е малък и не води до нарастване на налягането в белодробното съдово русло, пациентите са асимптоматични. Това са и най-честите междукамерни дефекти, които се установяват случайно, при рутинен преглед на детето. Тогава при аускултация на сърцето се чува систоличен шум, който обикновено става причина за насочване на детето към консултация с детски кардиолог.

 

При по-големите междукамерни дефекти, при които има увеличен белодробен кръвоток и налягане в белодробната артерия, могат да са налице тахипнея (учестено дишане), диспнея (например интеркостален тираж), лесна уморяемост (особено при хранене), изпотяване, лош тегловен прираст, чести белодробни инфекции и други. Цианоза по правило не се наблюдава, но детето може да е по-бледо.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Как се поставя диагнозата?

 

При аускултация на сърцето и съмнение за вроден порок, детето се насочва към детски кардиолог. Обикновено прегледът е съпроводен с извършване на ехокардиография, при която се установява видът на дефекта, големината и разположението му. За установяване на хемодинамиката на сърдечния дефект може да се наложи извършване на сърдечна катетеризация. При нея с помощта на контрастна материя се визуализира движението на кръвта през дефекта, като се преценява по-нататъшното терапевтично поведение.

 

Каква е терапията?

 

Една част от дефектите се затварят спонтанно в първите две години от живота. Ако това не се случи, се пристъпва към инвазивна интервенция – най-често оперативно затваряне. При проследяването и лечението на деца с междукамерен дефект се поставят две основни цели: намаляване проявите на сърдечна недостатъчност и недопускане развитие на белодробна съдова болест.

 

Каква е прогнозата?

 

Оперативните резултати обикновено са много добри. Рядко се наблюдават усложнения, които биха могли да доведат до дългосрочни проблеми. След затваряне на дефекта хемодинамиката се нормализира, сърцето постепенно възстановява изходния си размер, сърдечният шум намалява и изчезва, налягането в белодробната артерия се нормализира. Състоянието на детето значително се подобрява, като то започва да наддава по-добре на тегло. Обикновено втора хирургична интервенция не се налага. Необходимо е обаче редовно проследяване на състоянието от детски кардиолог.