Човешкият метапневмовирус е изолиран за първи път през 2001 година. Счита се, че той е един от най-честите причинители на инфекции на долните дихателни пътища при децата. Заболяването се разпространява по въздушно-капков път, а пикът на инфекцията е през зимата и пролетта.

 

Характерно е, че заболелите деца отделят вируса в околната среда от няколко дни до няколко седмици след първичната инфекция. Инкубационният период е от 3 до 5 дни. Счита се, че хората са единственият източник на инфекцията, тъй като до момента не е установен животински вид, от който да се изолира вирусът.


 

Какво се случва в дихателните пътища?

Вирусните причинители в началото атакуват епителните клетки на горните дихателни пътища, след което бързо се разпространяват по съседство и към долните дихателни пътища. Метапневмовирусът често предизвиква бронхиолит особено сред децата в кърмаческа възраст.

 

Кърмените деца получават антитела от майката и се счита, че са по-малко податливи към инфекция с вируса през първите няколко месеца. Метапневмовирусът може да презивкива периоди на бронхиална обструкция и в по-късна възраст при наличие на подлежащо хронично заболяване на дихателната система (като бронхиална астма).

 

Каква е клиничната картина?

Човешкият метапневмовирус предизвиква от обикновена настинка (често усложнена с остър отит) до инфекции на долните дихателни пътища – бронхиолит и пневмония. Много често оплакванията приличат на тези, свързани с инфекция с респираторно синцитиалния вирус (RSV) – повишена телесна температура над 38оС, кашлица, хрема и запушен нос, „свирене” в гърдите, учестено дишане, тираж.

 

Често децата са с клиника на дихателна недостатъчност, която налага лечение в интензивно отделение и кислородотерапия. Около половината от случаите с метапневмовирудна инфекция настъпват при кърмачета под 6-месечна възраст, което определя този възрастов диапазон като основен рисков фактор за заболяването.

 

Как се поставя диагнозата?

Инфекцията с човешки метапневмовирус не може да се диагностицира клинично, тъй като много други вирусни причинители могат да предизвикат подобна клинична картина. На първо място това е респираторно синцитиалният вирус, но също и грипните, парагрипните вируси, аденовирусите, риновируси, коронавируси, ентеровируси и други. Към момента най-точният диагностичен тест е посредством PCR. Някои лаборатории предлагат и панели, които изследват едновременно няколко вируса, предизвикващи инфекции на диахтелните пътища.

 

Какви усложнения се наблюдават?

Бактериална суперинфекция по правило настъпва рядко, но не е изключена. Най-честото усложнение обаче е развитието на остър среден отит поради обструкцията на Евстахиевата тръба в резултат от вирусната инвазия.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Какво е лечението?

Специфично лечение за метапневмовирусната инфекция не съществува. То е симптоматично. Не е установена точната честота на вторичната бактериална инфекция, но се счита, че тя рядко насъпва. Поради тази причина не се препоръчва и антибиотично лечение, когато диагнозата е сигурна.

 

Симптоматичното лечение включва наблюдение на детето, осигуряване на оптимална рехидратация, постелен режим, проследяване на белодробния статус, сатурацията на кислорода и готовност за провеждане на кислородотерапия или механична вентилация.

 

Каква е прогнозата?

 

В повечето от случаите децата се възстановяват напълно след инфекцията. Все пак някои от учените считат, че има връзка между инфекцията с метапневмовирус в ранна детска възраст и последващите рецидивиращи епизоди на бронхиална обструкция и развитие на бронхиална астма.

 

Каква е превенцията?

Тук важат всички правила за хигиена и дезинфекция, както при останалите вирусни респираторни инфекции. Необходимо е избягване на контакт с болни хора, редовно миене на ръцете, използване на дезифектант. През зимните месеци не се препоръчва посещение на затворени помещения, където се събират много хора и рискът от заразяване с вирусни инфекции е повишен.