Какви са клиничните прояви?

При мекониален аспирационен синдром веднага след раждането се установява зеленикаво оцветяване на верникса, плацентата пъпна връв и др. Децата са хронологично и/или морфологично преносени, с данни за интраутеринна инфекция или фетален дистрес.


При мекониален аспирационен синдром прогресират проявите на респираторен дистрес с напредваща цианоза, тахидиспнея, торако – абдминален асинхронизъм, тираж.



Аускултаторно се установяват крепитации и в различна степен отслабено до липсващо дишане.


От кръвно - газовия анализ се установява хипоксемия, хипо- или хиперкарбия в зависимост от тежестта на състоянието и компенсаторните възможности на новороденото. Метаболитна или смесена ацидоза.


От образните изследвания при рентгенография на бели дробове и сърце се установява бъчвовидно раздут гръден кош, с хоризонтален ход на ребрата и инфилтративни засенчвания предимно в дясно, поради по-тежкото засягане в резултат на полегатия ход на десния главен бронх. Наблюдава се оскъден съдов рисунък, участъци на ателектази и хиповентилация.


Възможна е появата на извъналвеоларни газови колекции (пневмоторакс, пневмомедиастинум и др.).


Картината може да варира от тежки промени до напълно нормален рентгенов образ, които не корелират с тежестта на клиничните изяви.

Какво е поведението и лечението?

Реанимацията в родилна зала зависи от състоянието на новороденото. Веднага се следват стъпките – подсушаване, затопляне, механична стимулация и се наблюдава отговорът от страна на детето. При добър Apgar score следва наблюдение и рутинна грижа в комбинация с допълнителни изследвания за уточняване наличието на инфекция.


При данни за асфиксия се преминава към реанимация в според протокола.


Аспирацията на назофаринкс и стомашно съдържимо не е рутинна процедура. Извършва се при необходимост от интубация и при данни за механична обструкция на горни дихателни пътища, съответно от секрети.


Аспирацията на стомаха намалява риска от рефлукс и аспирация на повърнати мекониални материи, особено в случай на нужда от обдишване с позитивно налягане.


След осигуряването на проходими дихателни пътища, следва подаване на кислород с ниски концентрации. Целта е поддържане на приемлива оксигенация, като около 10-тата минута след раждането се очаква достигане на сатурация 97%.


Ако кислородните нужди надвишават фракция на кислород 0,5 - 0,6 или съответно, се задълбочава дихателната недостатъчност, се преминава към обдишване с позитивно налягане.


Към конвенционална апаратна вентилация се преминава при липса на резултат от горните действия.


По отношение вливанията на течности, се следва стратегия за ограничаване на на обема до 50-60 мл/кг, за 1-ви ден, с последващо постепенно увеличаване в следващите дни.


Кардиотоничната терапия (Dopamine и Dobutamine) е показана при хипотония и нисък сърдечен дебит.


Антибиотичната терапия е наложителна поради вероятността от интраамниотична инфекция на плода, както трудното отдиференциране на бактериална пневмония. Самият мекониум стимулира бактериалния растеж.


При тези условия се развива вторичен сърфактант дефицит, който налага корекция при деца с масивна аспирация и прогресивно влошаване в състоянието. Първата доза се прилага до 6 часа след раждането (150 мг/кг).

 

Референции:

1. Неонатология, "Лакс бук", ред. Б. Слънчева, М. Кръстева, Р. Георгиева, Хр. Мумджиев;

2. Neonatology 25th edition, Mangment, Procedures, On - Call Problems, DIseases, and Drugs, T.L.GOMELLA, MD