Едно от нещата, които се оценяват по време на раждането е характеристиката на околоплодните води. Нормално, те са бистри, в случай на мекониално оцветяване добиват характерно оцветяване и консистенция. Отделянето на мекониум от плода е сравнително често явление (при около 10% от всички раждания), но едва при малка част от новородените се наблюдават тежките последствия от аспирация на мекониални околоплодни води (МОВ).
Раждането на дете с МОВ изисква активно наблюдение и допълнително уточняване наличието на инфекция. Прогресивното влошаване в състоянието и необходимостта от реанимационни действия е показател за развитието на мекониален аспирационен синдром (МАС).
Какво представлява мекониалният аспирационен синдром?
МАС представлява респираторен дистрес при новороденото в резултат на аспирация на мекониални околоплодни в белите дробове.
Мекониумът е плътна зелено-черна субстанция. Той се състои от чревни епителни клетки, вода, жлъчни пигменти и потъмняла амниотична течност. Реално при около 10% от всички раждания има МОВ. Нормалното отделяне на мекониум е в периода след раждането поради повишаването на нивата на мотилин.
В предтерминния период отделянето на мекониум е свързано с възникването на дистрес у плода (нарушена фетоплацентарна циркулация, хипокия и др.), което активира парасимпатикусовата с-ма и води до ускорена чревна перисталтика.
Наличието на МОВ е признак на фетално страдание. Но при голяма част от децата се установява добър Апгар скор и нормално pH. Вероятно се касае за епизод на фетално страдание, с последващо възстановяване на нормална циркулация и газообмен.
Състоянието на респираторен дистрес при раждане с МОВ (МАС) се среща при 0,6 - 6/1000 живородени и е до около 5% от всички родени с МОВ.
Патофизиология
Феталното дишане се състои от поръхностни дихателни движения, които осигуряват придвижване на белодробната течност към околоплодните води, т.е. не се осъществява аспирация.
В условията на дистрес плодът започва да извършва гаспови дихателни движения и именно тогава поглъща и аспирира МОВ.
От една страна, настъпва механична обструкция на малките дихателни пътища. В зависимост от степента на обструкция настъпват съответно ателектаза на засегнатия участък или се развива клапен механизъм.
Възпалителните изменения са в резултат на контакт с мекониум, инфилтрация с неутрофили и последващи некрози, които допълнително запълват просвета на най-малките дихателни пътища.
Инактивира се сърфактанта, което води до допълнителна нестабилност на алвеолите. В резултат на неравномерното разгъване на белите дробове, се нарушава отношението вентилация/перфузия, което води до появата на интрапулмонални шънтове.
Комбинацията с повишена белодробна съдова резистентност, вследствие хипертрофията на медията на интраацинарните артериоли.
Това увеличава мъртвото пространство поради лоша перфузия дори на вентилираните зони.
Следва продължение...