Острият бронхит, както и острият бронхиолит представляват възпалителни процеси на долни дихателни пътища. При напредване на процеса могат да доведат до сериозни затруднения в осигуряването на адекватно дишане и оксигенация на кръвта.

Лечение на бронхит

При влошаване на състоянието на първо място е важно да се осигури адекватен прием на течности през устата, както и оценка на нуждата от кислородолечение. Тежко протичащите форми на бронхиолит налагат хоспитализация в случаите, когато има напредваща дихателна недостатъчност с невъзможност за прием на течности и е необходимо допълнително подпомагане с кислород.


  • Водещото лечение симптоматично, като се цели осигуряване на максимален комфорт на детето.
  • Прилагат се температуропонижаващи средства само при стойности на температурата над 38,5 градуса.
  • Приемът на сиропи за кашлица, както и други средства подтискащи кашлицата се препоръчва само след консултация с лекар.
  • При вирусни инфекции първите дни, антибиотиците нямат място в лечението. Техният прием следва да е строго контролиран. Въпреки това при лечението на бронхит, антибиотици се изписват в над 60% от случаите. Преди започване на такова лечение е препоръчително взимането на микробиологични изследвания. Показанията за антибиотично лечение са:
  1. Задържането на фебрилитет над три дни;
  2. Напредващ интоксикационен синдром;
  3. Задържаща се дихателна недостатъчност с асиметрия в белодробната физикална находка;
  4. Лабораторни изследвания – левкоцитоза с олевяване, ускорена СУЕ и завишено CRP.

Бронхиолит

В лечението на бронхиолита отново водеща е симптоматичната терапия и поддържането на адекватна хидратация и оксигенация. Въпреки проучването на редица медикаменти за лечението на бронхиолит, до момента единствено кислородотерапията остава като доказано ефективно средство.

  • Бронходилататорната терапия намира широка употреба, но не е сред препоръките за рутинна практика. Веднъж започнато приложението на бронходилататори, следва да се оцени има ли ефект – при липса на ефект до 60 минути след направената инхалация, не се прилагат следващи. Бронходилататорната терапия се продължава при пациенти, които демонстрират добър отговор.
  • Отхвърля се рутинната употреба и на кортикостероиди, въпреки всичко в някои държави това се наблюдава.
  • Инхалациите с хипертоничен разтвор ( 3%)  могат да намалят продължителността на заболяването, както и могат да подобрят състоянието при състояния, в които очакваната продължителност на заболяването е над 3 дни.
  • Кислородотерапията не се прилага рутинно, а само при данни за хипоксия(сатурация под 90%).
  • Антибиотиците са показани при данни за насложена бактериална инфекция, опасността от такава при кърмачета е по-малко от 2%.
  • Апаратна вентилация и употреба на сърфактант – употребата на сърфактант е уместна само при кърмачета на апаратна вентилация с данни за пневмония.
  • Профилактиката на бронхиолита се осъществява чрез приложението на моноклонални антитела срещу респиранорен синцитиален вирус (RSV) -  Palivizumab (хуманизирани моноклонални антитела от клас IgG срещу RSV). Прилагат се веднъж месечно в продължение на 5 месеца за целия епидемичен период. Осигуряват пасивна профилактика.

Подходът в лечението на бронхита и бронхиолита се различава според препоръките. Водещите разлики са в приложението на сиропи за кашлица (трябва да се има предвид, че не се прилагат при деца под 1 година), както и инхалаторната терапия. При всяка инфекция сред общите мерки за справяне е приложението на температуропонижаващи и осигуряването на адекватен прием на течности.
 

Референции:

1. Pediatric Bronchitis, Patrick L Carolan, MD; Chief Editor: Girish D Sharma, MD, FCCP, FAAP
2. Bronchiolitis, Nizar F Maraqa, MD, FAAP; Chief Editor: Russell W Steele, MD

3. Nelson Textbook of Pediatrics Elsevier eBook on VitalSource, 20th Edition by Robert M. Kliegman, MD, Bonita F. Stanton, MD, Joseph St. Geme, MD and Nina F Schor, MD, PhD;