Ларингитът, известен в английската литература като круп, представлява остро инфекциозно заболяване на горните дихателни пътища.

 

Кой боледува най-често?


 

Обикновено засяга деца на възраст от няколко месеца до 5 години, акто пикът на заболеваемост е на около 2 годишна възраст. Боледуват по-често момчетата, като при около 15% от случаите се открива и фамилност.

 

Кои са причинителите?

 

Обикновено етиологията на заболяването е вирусна, като в 75% от случаите се касае за параинфлуенца вирус. Други причинители са грипен, адено-, респираторно-синцитиален вирус и други.

 

Какви са симптомите?

 

Заболяването рядко протича изолирано, засягайки само ларинкса. Често в инфекциозния процес е въвлечена и трахеята и дори бронхите. Тогава говорим за ларинготрахеит или ларинготрахеобронхит.

 

В повечето случаи в началото са налице леки и неспецифични оплаквания. Те включват хрема, запушен нос, лека кашлица, фебрилитет. След 1-3 дни се появяват и типичните за ларингита симптоми – лаеща кашлица, дрезгав глас, затруднено дишане, стридор. Температурата може да е леко повишена, като само в редки случаи достига до 39-40оС. Оплакванията се влошават през нощта.

 

В други случаи ларингитът може да настъпи остро. Детето си ляга здраво вечерта, а през нощта се събужда с лаеща кашлица, затруднено дишане, дрезгав глас. В тези случаи обикновено температурата не е повишена.

 

Характерно е, че оплакванията при ларингита се засилват, когато детето е неспокойно и плаче, както и когато е в легнало положение. Затова повечето деца предпочитат да стоят седнали или да бъдат държани на ръце. В по-редки случаи е налице дихателна недостатъчност, като дишането е силно затруднено и учестено, а вдишването е много шумно и се чува характерен звук, известен като стридор, налице е тираж (хлътване на междуребрията и/или епигастриума по време на вдишване). Това е спешно състояние, което изисква консултация с лекар.

 

Как се поставя диагнозата?

 

Тя е изцяло клинична. Поставя се чрез снемане на подробна анамнеза и физикален преглед. Ако симптомите са по-тежко изразени, се препоръчва да се осигури максимален конфорт на детето. То трябва да е спокойно, тъй като плачът засилва оплакванията. Лабораторните изследвания обикновено са с неспецифични отклонения. Рентгенография рядко се налага.

 

Какви са усложненията?

 

Те са свързани предимно с разпространяване на инфекцията по съседство – към синуси, средно ухо, долни дихателни пътища и други. Възможно е да се насложи и бактериална суперинфекция, което допълнително влошава клиничната картина и изисква по-агресивно лечение.

 

NEWS_MORE_BOX

 

Каква е терапията?

 

Лечението е главно с кортикостероиди. Най-добре е те да се приложат инхалаторно. Ако това не е възможно, се въвеждат мускулно, венозно или през устата. В по-тежките случаи лечението се извършва в болница, където се проследява дихателният статус и жизнените показатели на детето.

 

В неусложнените случаи антибиотично лечение не се налага. Най-често причинителят е вирусен, затова антибиотиците са неефективни. На детето трябва да се осигури спокойна среда и почивка на легло. То трябва да приема достатъчно течности през устата, за да се намали рискът от обезводняване в резултат от фебрилитета и учестеното дишане.

 

Симптоматични средства също могат да се приложат – антипиретици, инхалации с физиологичен разтвор. В някои случаи се предписват противоалергични средства – антихистамини.

 

Прогнозата обикновено е добра, като пълно възстановяване настъпва в рамките на няколко дни. Необходимо е да се следи за наличие на усложнения и при нужда да се предприемат своевременни мерки. Рецидивите настъпват често във възрастта между 3 и 6 години, след което честотата на ларингитите намалява.